Девета глава
Бих оставил нещата дотам, ако не беше сънят от същата нощ, който ме хвърли в силна тревога. Изкачвах се по стълби и в края им имаше голяма дъбова врата, плътно затворена. Уплаших се, но събрах всички сили и я отворих. Би трябвало да е спалнята, а се оказа мрачна и влажна изба.
Гледката вътре беше страховита; баща ми лежеше на легло, гол като Ной и цял окървавен. Сара Блънди, облечена изцяло в бяло и със същата онази усмивка на лицето, се бе надвесила над него с нож в ръка. Когато влязох, обърна се преспокойно към мен.
— Ето как умира човек на честта — прошепна ми.
— Ти си го убила — поклатих глава и насочих обвинително пръст насреща ѝ.
— О, не — рече тя и кимна към мен.
Погледнах надолу и видях в собствената си ръка кървавия кинжал, който тя държеше само преди миг. Опитах се да го пусна, но той не се отделяше от ръката ми.
— Виждаш ли? — рече тя. — Вече завинаги си опетнен.
Това беше краят на съня или ако е имало още, не си го спомнях. Събудих се ужасѐн и с голямо усилие пропъдих от душата си вледеняващия ужас, което бе странно, защото никога преди не бях придавал значение на сънища и дори се надсмивах над онези, които им вярват.
Когато се срещнах с Томас и влязохме да пийнем в таверна, попитах го какво мисли по този въпрос. Той, разбира се, се отнесе към темата с обичайната си сериозност. Значението на съня зависело от физическото ми и душевно състояние. Та какъв точно бил сънят?
Естествено, пропуснах предисторията; той строго заклеймяваше блудството и не желаех да се разправям с него за глупости.
— Кажи, усетил ли си предразположение към холерична настройка? — попита ме, след като му разказах съня.
— Не — отвърнах, — повече ми е присъща меланхолията.
— Доколкото разбирам, не знаеш много за сънищата.
Признах, че е така.
— Би трябвало да се заемеш с изучаването им — каза. — Лично аз го смятам за суеверни безсмислици, но необразованите хора вярват, че могат да предсказват разни неща. Един ден подобна глупост би трябвало да бъде заклеймена; то се знае, никой уважаващ се свещеник не би обърнал внимание на тези щуротии. Но това време още не е дошло и трябва да бъдем нащрек. Виж сега — рече, увлякъл се от темата, и намести кльощавия си задник на стола, какъвто му бе навикът, щом се готвеше за дълъг разговор. — Сънищата имат различни източници и всички те действат в съвкупност. Обикновено един източник е доминиращ и тъкмо него трябва да изолираме, за да определим истинската природа на съновидението. Един от източниците са изпаренията, вдигащи се от стомаха към мозъка и предизвикващи прегряването му; така става, когато ядеш и пиеш неумерено. Да не би преди този твой сън да си се отдал на чревоугодничество?
— Тъкмо обратното — отвърнах, припомнил си вечерята в таверната на Мама Робъртс.
— По-нататък следва нарушение на равновесието в жизнените ти сокове, но ти казваш, че при теб преобладава меланхолията, затова изключваме и това. В твоя сън безспорно господства холерично влияние, тъй като холерата, или черната жлъчка, подтиква към черни сънища заради своя цвят. Остава влиянието на духовете — с други думи, видение — или пратено от ангели като предупреждение, или от дявола за мъчение или съблазън. Така или иначе, твоят сън не предвещава нищо добро; това момиче е тясно свързано със смъртта на мъж, нечий баща. Сън за убийство е най-страшното предзнаменование; предсказва несгоди и попадане в затвор. Я пак ми кажи какво се съдържаше в него?
— Ножът, момичето, леглото, баща ми.
— Ножът също е лоша поличба. Беше ли блестящ и остър?
— Навярно да.
— Ножът показва, че срещу теб са се сплотили злонамерени хора.
— Това си го знам и без друго.
— И още означава, че ще изгубиш съдебно дело, ако водиш такова.
— А леглото? — попитах, като все повече падах духом при думите на приятеля си.
— Леглото, то се знае, е свързано с твоята женитба. А това, че е заето от трупа на баща ти, отново не вещае нищо добро. Докато той лежи там, ти няма да се ожениш. Тялото му е препятствие пред брака ти.
— От което следва, че нито една девойка от благородническо семейство няма да погледне син на предател, какъвто съм аз! — възкликнах. — И това също ми е ясно дори без небесни пратеници.
Томас проточи шия и се втренчи в чашата си.
— И накрая момичето — промълви, — чието присъствие ме озадачава. Сънят ясно показва, че тя е твоята беда и твоят съдия. А това е невъзможно. Едва я познаваш и е невъобразимо тя да е виновна за сегашните ти ядове. Ти можеш ли да предложиш някакво обяснение?