Макар да ми бе известно повече от онова, което можех чистосърдечно да открия пред Томас, не намирах друго. Сега вече знам всичко, тъй като дълго и упорито размишлявах над това. Ясно ми е, че началното ми посещение у вдовицата Блънди е нарушило равновесието сред духовете, създало е зависимост, в която се оказах въвлечен, и че като получих удоволствие от дъщеря ѝ, по най-глупав начин се оставих да бъда хванат в капана. Също така вече ми е ясно, че ме е подстрекавал дяволът, съблазнил ме е и така ме е поставил под нейна власт.
Посланието на съня всъщност беше много просто, ако тогава ми бе стигнал ум да го разчета. Той ясно показваше, че капанът е устроен от нея, за да ме отвлече от моите търсения, и че неуспехът да върна на баща си доброто му име ще е равносилен на убийството му. След като това ми се изясни, се ободрих и решимостта ми се засили.
То се знае, подобно прозрение не идва веднага, а и никога не съм твърдял, че съм много хитроумен в тези неща. Научих се от жизнен опит, както е редно за всеки, и като се опирах на здравия разум, стигнах до извода, че е възможно само едно обяснение, даващо отговор на всички въпроси. Но по онова време си мислех само как тя може да подаде срещу мен нелепа жалба до университетските власти, които не гледаха с добро око на студенти, забъркали се с градските блудници, и разследването можеше да ми попречи да се отправя на своя поход. Беше необходимо да се защитя, а най-добрата защита е нападението.
Когато се разделих с Томас, тръгнах по „Карфакс“ и в главата ми се зароди забележителен план; накратко, подкупих Мери Фулъртън, зеленчукопродавачка на пазара и една от най-долните отрепки, които съм срещал някога, да потвърди слуховете, като разкаже как е влязла при доктор Гроув с ябълки, а той я е взел за Сара. Едва престъпила прага (научих я да каже), когато Гроув я приближил изотзад и започнал да опипва гърдите ѝ. Когато се опитала да се отскубне (тук тя се назова почтена девойка, каквато, естествено, не беше), Гроув уж ѝ казал: „Как така, мила, нима днес не искаш онова, за което вчера нямаше търпение?“. Още по-хубавото беше, че издирих Уд и му разправих история за доктор Гроув и блудството му с неговата прислужница. Така беше гарантирано, че след ден-два слухът ще се разпространи и неизбежно ще стигне до преподавателите от Новия колеж, предвид таланта на Уд да разпръсва клюки.
Нека развратницата се оплачеше, ако иска, помислих си. Никой не би ѝ повярвал, само щеше да навлече скандал и позор на собствената си глава. Сега, като си мисля за това, не виждам чак такива основания за радост. Коварството ми не поднесе поста в ръцете на Томас и макар да осуети отмъщението на Сара Блънди на тази земя, издигна я към по-големи висини на злобата.
Нищо такова не предполагах, когато напуснах Оксфорд няколко дни по-късно — благословено избавление, защото винаги съм ненавиждал този град и вече от десет години не съм се връщал в него. Вместо това вярвах, че съм се насладил на момичето, едновременно съм защитил себе си и съм помогнал на приятеля си. Задоволството ми не трая дълго, след като пресякох границата с графство Уорикшир и се отправих към майка си, макар все така да не разпознавах първия признак, че нещо не е наред. Похарчих пари за карета до Уорик, реших за икономия да извървя последните петнайсет мили пеша и бодро се отправих на път, като спрях след около час да пийна вода и да се подкрепя с къшей хляб. Беше пуст участък от пътя и аз спрях да отдъхна край затревен терен. След малко чух шумолене в храстите и отидох да погледна какво става. Бях направил едва четири крачки, когато върху мен скочи пор и одра ръката ми с нокти, като остави дълбока, обилно кървяща драскотина.
В уплахата си отстъпих назад, спънах се в коренище и паднах, но звярът не се възползва от предимството си, а мигом изчезна, сякаш се разтопи във въздуха, и ако от ръката ми не капеше кръв, бих се заклел, че съм си го въобразил.
То се знае, казах си, че сам съм си крив: непредпазливо се бях приближил към самка с малки и си платих за това. Едва много по-късно се сетих, че за дългите ми години близко познанство с тези места не бях чувал някой да споменава за порове.
След време, то се знае, разбрах що за твар е била и откъде се е взела, но тогава се ядосах на себе си, превързах си ръката, продължих по пътя и след три дни се добрах до роднините на майка ми. Окаяната ни участ не ѝ бе оставила друг избор, освен да се обърне към тях да я приютят, и те я бяха приели, но не както подобава на близки хора. Майка ми силно им се бе противопоставила и беше встъпила в брак на своя глава, затова те не я оставяха да забрави и за минута, че мъките ѝ са наказание за нейното непокорство.