Живееше там едва ли не в положението на слугиня. Вярно, бе допускана на господарската маса (всички те се придържаха към старинен обичай, почти забравен вече, всички в дома да сядат на една маса), но неотстъпно следяха да заема място в самия ѝ край и почти всеки ден я подлагаха на оскърбления. Бяха истински образец на нагаждачи и много биха се спогодили с доктор Уолис, ако се познаваха. При Кромуел семейството бе пяло псалми и славило Господ. С възкачването на Чарлс на трона бяха купили облеклото на семейния капелан и всяка вечер четяха молитви по требника на господстващата Църква. Единственото, до което не биха паднали, бе папизмът, тъй като яростно мразеха римокатолическата църква и постоянно бдяха за поява на папистки обреди наоколо.
Винаги съм харесвал къщата им, но доколкото ми е известно, един от многобройните имитатори на сър Кристофър Рен я е преустроил в модерен стил. Сега стаите са с правилна форма и красиви пропорции и слънчевата светлина без съмнение нахлува през съвременните прозорци, тягата в камината е отлична и течението е сведено до минимум. Лично аз приемам със съжаление повсеместното увлечение по онова, което диктуващите модата в Европа обявяват за елегантно. Намирам нещо фалшиво в цялата тази симетрия. Някога къщата на благородник беше историята на рода му и по силуета ѝ можеше да се прецени кога семейството е било богато и си е позволявало да добавя разни пристройки или пък обратното, кога времената са били тежки. Онези причудливи комини, коридори и стрехи, скупчени едни до други, създаваха уюта на прелестен безпорядък. Човек би помислил, че след опитите на Кромуел да наложи с помощта на армията си еднообразие върху всички ни, впоследствие бихме желали да го избягваме. Ала аз, както обикновено, не съм в хармония с днешните нрави. Старите къщи биват унищожавани една по една и заменяни с паянтови нови конструкции, които вероятно няма да просъществуват по-дълго от пробивните и арогантни новобогаташи, които ги издигат. Построени надве-натри, те вероятно ще бъдат пометени със същата бързина заедно с обитателите си.
— Как можете да търпите такива унижения, мадам? — попитах майка си, когато я посетих в стаята ѝ една вечер. Живял бях там няколко седмици и нямах сили да понасям повече лицемерното благочестие на тези хора и високомерните им превземки. — Дори светец не би изтраял тази тяхна надменност. Да не говорим за нетърпимите им укори и насилено благодеяние.
Тя сви рамене, когато вдигна поглед от бродерията си — занимание, с което запълваше вечерите си. Правеше украси на чаршафи и покривки, за които казваше, че ще са мои един ден, когато си намеря добре платен пост и се оженя.
— Не бива да си несправедлив към тях — отвърна тя. — Повече от щедри са към мен. Не бяха длъжни да ме приемат, все пак.
— Родният ви брат! — възкликнах. — Разбира се, че е длъжен — и още как. Както и съпругът ви би имал задължение към семейството му, ако ролите бяха разменени.
Тя мълча известно време, после отново се зае с ръкоделието си, а аз заковах поглед в дървата, горящи в камината.
— Грешиш, Джак — продума след малко. — Баща ти се държа много зле с брат ми.
— Убеден съм, че вината е била на вуйчо ми — заявих.
— Не. Ти знаеш как почитах баща ти, но той бе избухлив и упорит. Оттам тръгна всичко. Беше напълно неправ, но не пожела нито да признае вината си, нито да изкупи стореното.
— Не мога да повярвам на това.
— Но ти дори не знаеш за какво говоря — все още търпеливо каза тя. — Ще ти дам един малък пример. По време на войната, още преди баща ти да иде да се бие в чужди страни, кралят разпрати бирници да съберат налог от всички знатни семейства. От брат ми несправедливо поискаха твърде много. Естествено, той писа на мъжа ми да се застъпи, та да намалят сумата. В отговор баща ти му прати оскърбително писмо: във време, когато толкова хора давали живота си, той нямал намерение да помага на брат ми да запази своите сребърници. Това, без друго, била най-нищожната услуга, която семейството можело да окаже. А когато и парламентът определи също толкова висок данък, на брат ми му се наложи да продаде значителна част от земите си, тъй като вече бе почти разорен. И той никога не го прости на баща ти.
— Аз самият бих пратил конен отряд да му вземе парите! — отсякох. — Делото на краля е било по-важно от всичко. Де да можеха повече хора да са го разбрали, парламентът би претърпял пълно поражение.
— Кралят водеше война за опазване на законите, а не просто да се задържи на трона. Какъв смисъл би имала победата, ако заради нея бъдеше разрушено онова, в името на което воюваше? Без знатни семейства кралят би бил нищо и да съхраним богатството си и своето влияние, бе равносилно на това да се сражаваме за него.