— Нищо подобно! — възразих. — Тя сама го искаше, как иначе, а после взе да се преструва, та да ми измъкне повече пари.
— Които вие не ѝ дадохте.
— Бях достатъчно щедър.
— А сега се боите, че сте прокълнат. Разкажете ми сънищата си.
Разказах му ги, споменах и за пора. Той мълчеше и слушаше как изреждам доказателствата.
— Не ви ли хрумна, че дъщерята на врачка може да устрои подобно нападение?
Отвърнах, че не, но когато той подхвърли идеята за намеса на Сара Блънди, осъзнах колко е очевидно и ми стана ясно, че самата ми неспособност да се досетя по-рано е също резултат от магията, наложена върху мен.
— Разговаряли ли сте с нея след това? — попита Грейторекс. — Това може да оскърби достойнството ви, но често най-сигурният начин да се поправят нещата е да се предложи извинение. Ако тя го приеме, длъжна е да снеме от вас проклятието.
— А ако не го приеме?
— Тогава ще се наложат други мерки. Но такава първа крачка е най-добрата.
— Според мен вие се боите от нея. Не вярвате, че можете да я победите.
— Не знам нищо по въпроса. Ако тя наистина притежава такава сила, то да, няма да е лесно. И не се срамувам да си го призная. Мракът е могъщ. Но неведнъж съм влизал в схватка с такива и зад гърба си имам повече победи, отколкото поражения. А сега ми кажете какво ваше има у нея?
Отвърнах, че не разбирам въпроса, но когато той обясни, разказах как тя издра лицето ми с нокти и откъсна кичур от косата ми. Не успях да се доизкажа, когато той стана и се доближи до мен. Преди да съм успял да реагирам някак, извади нож, сграбчи косата ми и прекара ножа по опакото на дланта ми с едно бързо движение. А после просто откъсна кичур коса от главата ми.
Скочих и го проклех гръмко, като вложих цялата си фантазия, а магията на гласа му в миг изскочи от съзнанието ми. Ала Грейторекс просто се върна на мястото си, сякаш не се бе случило нищо съществено, и зачака да се овладея.
— Моите извинения — каза, когато се поуспокоих, — но ми трябваха кръв и коси при същите обстоятелства, при които ги е получила тя. Колкото по-болезнено е отнемането, толкова повече сила има в материала. Вероятно в това се крие обяснението защо на светите реликви се приписва такова могъщество и защо мощите на мъчениците, умрели в големи страдания, се смятат за най-всесилни.
Стиснах глава с окървавената си ръка и го изгледах гневно.
— Папистки измислици — изръмжах. — А сега какво?
— Сега ли? Ще се оттеглите за няколко часа. За да се уверя, че наистина сте омагьосан, а не си го въобразявате, и за да открия какви са силите, насочени срещу вас, трябва да ви съставя хороскоп. Това е най-сигурният и всъщност единственият начин да се проникне в мрака. Де да можеха съдилищата да прибягват към услугите на хора като мен, съдебните грешки щяха да бъдат избегнати. Но в днешния глупав век на това гледат враждебно. Толкова по-зле за века.
— Чувал съм, че нито една вещица не е попадала в ръцете на правосъдието. Вярвате ли го?
— Някои, без съмнение, са били наказани случайно. Но способно ли е правосъдието да възпре такива хора, ако те не го желаят? Не, не го вярвам.
— Ами жените, които бяха изгорени напоследък? Фалшиви ли бяха обвиненията срещу тях?
— В повечето случаи — да. То се знае, не нарочно. Има твърде много свидетелства за присъствието на дявола сред нас, та съществуването на вещици да бъде отречено. Всеки разумен човек няма как да не стигне до извода, че силите на злото, възползващи се от смутовете, разбъркали душите на мъжете, се опитват да съблазнят душите на християнките. Щом властта се разклати, Сатаната вижда своя шанс. А и единственият смислен довод срещу магьосничеството е, че жените нямат души и следователно няма какво да разменят с дявола. Ала това е опровергавано от всички авторитети по въпроса.
— И според вас нищо не може да се направи? Такива хора не могат да бъдат спрени?
— Не и от вас, адвокатите.
— Откъде знаете, че съм адвокат?
Той се усмихна, но остави въпроса ми без отговор.
— Цялото съществуване е борба между светлината и мрака. Всички важни за човечеството битки са водени, без то изобщо да знае, че са се провеждали. Бог е дарил с определени сили своите земни слуги — магове, бели магьосници, посветени, наричайте ги както желаете. Те са хора с тайно познание, натоварени да се борят със Сатаната поколение след поколение.
— Имате предвид алхимици и тям подобни?
Той се подсмихна презрително.