— Преди можеше и да ги имам предвид. Но уменията и силата им гаснат. Днес те търсят обяснение на съществуващите неща, а не се стремят да проучат силата им. Алхимията в наше време е механичен занаят, посветен на отвари и настойки, които може и да обяснят от какво са съставени нещата, но изпуска предвид важния въпрос: какво е тяхното предназначение.
— Вие алхимик ли сте?
Той поклати глава.
— Не. Аз съм астролог и ако щете, некромант. Проучил съм врага и ми е известна силата му. Уменията ми са ограничени, но знам какво мога да постигна. Ако ми е дадено да ви помогна, ще го направя. Ако ли не, ще ви го кажа откровено.
Той се изправи.
— А сега трябва да ми съобщите някои сведения и после да ме оставите сам за няколко часа. Нужно ми е да знам времето и мястото на раждането ви. Трябват ми времето и мястото на съприкосновението ви с момичето, както и времето на вашите сънища и срещи с животни.
Казах му всичко, искано от него, и той ме прати да се разходя из селото, на което се зарадвах, защото знаех, че тук се е провело едно от най-величавите сражения, в което баща ми бе изиграл важна и благородна роля, като е давал на краля тъй забележителни съвети, че в крайна сметка врагът се лишил от всичките си оръжия и от повечето си войници. Ако кралят бе задържал баща ми до себе си, вместо да предпочете съветите на хора с по-благородно потекло, но с по-малък опит, изходът от войната можеше да е друг. Но кралят бе започнал все повече да разчита на страхливци и кариеристи от рода на Кларендън, които предпочитаха капитулацията пред битките.
В северната част на Оксфордшир се простират плодородни равнини, благодатни места за житни посеви и за кавалерия. Плодородието на този зелен край може да се забележи дори когато в природата всичко умира, полята са неподвижни и кафяви, а дърветата стърчат голи. Хълмовете предоставят укритие за войските, но не препятстват маневрирането им, а горите са малки и е лесно да бъдат заобиколени. Излязох от селото и тръгнах нагоре край реката, като си представих как и двете армии бавно са си проправяли път срещу течението ѝ — кралят на единия бряг, а генерал Уолър и бунтовниците на другия — и зорко са се наблюдавали като бойни петли, за да открият грешка, която би осигурила преимущество. И тогава баща ми дал съвет, подсигурил победата: казал на краля да придвижи авангарда напред, а ариергарда да задържи, така че помежду им да се получи празнина — съблазън, пред която човек като Уолър не би устоял. Така и станало: Уолър пратил значителна част от кавалерията си, както и всички оръдия по тесния мост при Кропреди и докато още били в безпорядък от нарушения боен ред, граф Кливланд, предварително предупреден за тактиката, се хвърлил насреща им и напълно ги разгромил.
Трябва да бе представлявало великолепно зрелище: да видиш кавалерията, толкова различна от сегашните ѝ парфюмирани безпътни нрави, как атакува в безупречен строй, как сабите им проблясват на слънцето. Помнех татко да разказва, че денят в самия разгар на лятото бил особено топъл и безоблачен.
— Кажи ми — обърнах се към минаващ селянин, който ми хвърли изпод вежди мрачен, пълен с подозрение поглед, запазен на село за всички външни хора, — къде е дървото, под което кралят е обядвал в деня на битката?
Той още повече се смръщи и се опита да се изниже, но аз го стиснах за рамото и настоях за отговор. Посочи с брадичка към една пътека.
— На полето, където тя води, има дъб — отговори. — Там е обядвал тиранинът.
Заради нечуваната му наглост го зашлевих през лицето.
— Дръж си езика! — смъмрих го. — Не смей да говориш така в мое присъствие.
Той вдигна рамене и пусна упрека ми край ушите си.
— Казвам истината — настоя. — Това е мой дълг и право.
— Права нямаш, а единственият ти дълг е да се подчиняваш — посочих, невярващ на ушите си. — Кралят се сражаваше, за да спаси всички нас.
— В този ден цялото поле бе изпотъпкано, убиха сина ми, войниците му разграбиха дома ми. За какво да го обичам?
Понечих отново да го ударя, но той предугади намерението ми, наежи се и отскочи като псе, което твърде често са налагали. Само махнах с ръка към тази жалка отрепка да се махне от очите ми. И все пак той успя да ми развали настроението: планът ми да постоя там, където се е намирал кралят, за да вдишам въздуха на онова време, изгуби своята привлекателност и след известно колебание се върнах в странноприемницата с надежда Грейторекс да е завършил своите дела.
Очакванията ми не се оправдаха и мина цял час, преди той да слезе по стълбите с листове хартия в ръце, на които се предполагаше, че с драскулките му са нанесени цялото ми минало и бъдеще. Настроението и маниерът му бяха променени — несъмнено с цел да ме наплаши, та да му платя повече. Ако преди беше безметежно спокоен и както ми се стори, не придаде голяма важност на разказаното от мен, то сега се мръщеше и изглеждаше силно разтревожен. До този ден не бях имал вземане-даване с астрологията, нито пък след това. Не ми е интересно да знам какво ще донесе бъдещето, всичко важно вече ми е известно. Заел съм своето законно положение и в назначения ми срок — утре или след трийсет години — ще умра, както е рекъл Бог. Астрологията е нужна само на онези, които не знаят мястото си, не са наясно къде ще се наредят в йерархията; увлечението по нея е ясен знак за тежкото положение на народа и раздорите, разкъсващи обществото. Без съмнение тъкмо заради това услугите на хора като Грейторекс са толкова жадно търсени във времена на смут, защото тогава в един момент човек е на върха на властта, а в следващия вече е по-малко от никой. Убеден съм в едно: ако сред нас вземе връх принципът на уравняване и повече хора държат да се издигнат на основание само на своите достойнства и заслуги, то доходите на гадателите рязко ще скочат. Естествено, по същата причина той ми потрябва и на мен, а когато такива престанаха да са ми нужни, повече не ги допусках до себе си. Нито един човек, искрено приемащ волята Божия, не бива да се обръща към астрологията. Днес смятам, че всичко се случва по благоволение на Провидението, и като признаем това, не е редно да търсим начини да узнаем повече.