— Трябва да ми дадете възможност да ви дам пълен отговор, защото частичният не е никакъв отговор. Мен повече ме озадачава съпоставянето на вашата рождена карта с преходната, тъй като те се намират в странно противоречие. Наистина не ми се е случвало да видя нищо подобно.
— И?…
— Преходната карта ясно сочи за присъствие на някаква магия, тъй като Венера, която управлява във вашия дванайсети дом, твърдо пребивава в шестия.
— Значи отговорът е да?
— Моля ви, имайте търпение. Освен това рождената ви карта помещава асцендент в дванайсетия дом, а това сочи, че имате тенденцията сам да творите бедите си. Опозицията на Юпитер и Венера ви прави склонен да преувеличавате трудностите си неоснователно, а съединението на Луната в деветия дом и в Риби означава, че сте податлив на фантазии, подтикващи ви към прибързани дръзки действия. Това говори, че е нужна предпазливост към всичко, а най-предпазлив ще бъдете, ако признаете вината си. Защото вие сте виновен и силата на нейния гняв е подкрепена от правотата ѝ, каквото и ще да е иначе това момиче. Така че най-простото решение е не да противостоите, а да измолите от нея прошка.
— А ако откаже?
— Няма да откаже, ако разкаянието ви е искрено. Ще го обясня по-просто. Индикаторът на наложена магия е в пряка опозиция на съединението на вашите беди, причинено от Марс във втория дом.
— И какво означава това?
— Означава, че два аспекта от вашия живот са едно и също. Вашият страх от магия и онова, което ми разказахте за останалите ви беди, са тясно свързани, дотолкова, че едното е другото.
Втренчих се изумен в него, защото той бе казал същото за моите карти, което Томас обясни за съня ми.
— Но как е възможно това? Та тя никога не е виждала баща ми и е нямало как да го срещне. Пък и надали силите ѝ са толкова големи, та да се намеси в дела с подобна важност.
Той поклати глава.
— Аз само излагам как стоят нещата и не мога да предложа обяснение. Но ви моля настоятелно да последвате съвета ми. Това момиче — тази вещица, както я наричате, — е много по-могъща от всички, които съм срещал.
— Повече от вас?
— Несравнимо повече — упорито потвърди той. — И не се срамувам да го призная. Не бих помислил да вляза в схватка с нея повече, отколкото бих се борил срещу морския прилив. Вие също не бива да го правите, тъй като всяка победа би била мнима, а поражението ще е пълно. И контрамерките срещу магия, които мога да предложа, едва ли ще донесат голяма полза, дори да имат временно действие.
— Научете ме на тях все пак, та да знам какво да правя.
Той се замисли за момент, сякаш усъмнен от внезапния ми ентусиазъм.
— Давате ли ми тържествено дума, че най-напред ще послушате съвета ми и ще се обърнете към момичето?
— Разбира се, всичко, което ви е угодно — побързах да кажа. — Ами контрамагията? Хайде, направете я.
— Сам ще трябва да я направите. — Той ми подаде съдче с косите и кръвта, които бе отнел от мен насилствено. — Това е сребро, металът на Луната. Съдържа подобие на онова от вас, което тя притежава. Трябва или да вземете своето от нея и да го унищожите, за да премахнете обекта на магията ѝ, или, ако не успеете, да напълните този съд с нейната урина или кръв. Заровете го, когато Луната се изпразва, и докато остане скрит, тя няма да има власт над вас.
Взех сребърното шишенце и грижливо го прибрах в торбата си.
— Благодаря ви, господине. Много съм ви признателен. Колко ви дължа?
— Не съм свършил. Остава нещо много по-важно.
— Мисля, че чух достатъчно, благодаря. Имам си талисмана и повече нищо не ми трябва от вас.
— Слушайте, приятелю, вие сте прибързан и глупав, не се вслушвате в по-знаещите от вас. Моля ви, сега го направете, защото залогът е твърде голям.
— Е, добре. Казвайте.
— Пак повтарям, че момичето, с което сте решили да си имате работа, не е обикновена вещица, ако изобщо е вещица. Питахте ме по-рано дали се боя да влизам в състезание с вещици. Общо взето, не. Ала в този случай съм изпълнен със страх. Не влизайте в стълкновение с нея, умолявам ви. Има и още нещо.
— И какво е то?
— Други хора могат да ви отнемат състоянието, насъщния, дори живота. Но вашият най-голям враг сте вие сам на себе си, тъй като единствено във ваша власт е да погубите душата си. Пазете се! Има хора, обречени от мига на раждането си, но аз вярвам, че абсолютно предопределение не съществува и в нашата воля е да изберем друг път, ако го поискаме. Казвам ви какво може да бъде, но не е задължително да е така.