— Ето че вече дрънкате глупости, та да ме наплашите и да ми измъкнете повече пари.
— Изслушайте ме — каза той, наведе се напред и се вторачи настойчиво в мен, като употреби всичката си сила, за да ми натрапи волята си. — Съединенията на рождената ви карта са необичайни и заплетени, затова трябва да сте предпазлив. Подобно нещо съм виждал веднъж преди и не желая да го зървам повече.
— И какво беше то?
— Намираше се в книга, в която ми бе позволено да надникна само един път. Принадлежеше на Плацид де Тито, а той я бе получил, след като е била предавана от поколение на поколение от самия Джулиъс Матерна, вероятно най-великият сред всички магове. Съдържа много хороскопи, правени в различни епохи. В нея са рождените карти на Август и Константин, на Августин и много папи, пълководци и свещенослужители, държавници, учени доктори и светци. Но видях само един, сходен с вашия, и трябва да извлечете поука от него, стига да съумеете и да пожелаете. Още веднъж ви казвам: пренебрегнете ли предупреждението ми, ще изложите на опасност нещо много по-голямо от живота си.
— И чий беше въпросният хороскоп?
Той ме изгледа с мрачна сериозност, сякаш се боеше да проговори.
— На Искариот — промълви едва чуто.
Няма да отричам, че си тръгнах от този човек, потресен до дъното на душата си от онова, което чух, извън себе си от ужас и напълно под властта на силната му личност. Признавам си, че бе нужно време, преди да възстановя душевното си равновесие и да успея да се ориентирам в глупавите му измислици. Отдавам му дължимото за неговото умение, защото той бе смесил малко истински знания с преголяма самомнителност, за да изкове мощно оръжие, с което печелеше луди пари от доверчиви невежи. След известно време дори бях в състояние да се смея на сръчното му влияние над мен — та аз почти му бях повярвал. Той разпозна моя страх, тревогата и се възползва от трудностите ми за своя материална изгода.
Как го постигна и как действат подобните нему не е трудно да се съобрази, ако се помисли малко. С въпросите си изтръгна всички нужни му сведения, а после облече в магически слова онова, което сам му бях казал, и го допълни със съвети, каквито бих могъл да получа от майка си. Добавете мъглявите препратки към окултни текстове и ето ви го съвършеният шарлатанин, в чиито мрежи е лесно да бъдеш омотан, а за да се изтръгнеш от тях, е нужна много силна воля.
Но аз му оказах съпротива, макар сред многото плява, която получих, да имаше и няколко скъпоценности. В началото дори мисълта да искам прошка от онова момиче извикваше отвращение у мен, ала докато се добирах до Оксфорд, разумните доводи взеха връх. В края на краищата целта ми се заключаваше в това да изчистя името ни от петното и да си върна онова, което ми принадлежеше по право. Ако момичето бе замесено някак, тогава колкото по-скоро злата ѝ магия бъдеше снета, толкова по-добре. Всъщност не изпитвах голямо доверие към магическите сили на онзи човек; малко забележителни неща чух от него, затова пък много, които бяха очевидно погрешни. И тъй като не вярвах на контрамагията му, реших, че колкото и болезнено да е за мен, най-простият и пряк начин да разреша проблемите си беше да се изправя пред момичето.
Все пак реших най-напред да обсъдя моите разследвания с Томас, затова с връщането си в Оксфорд отидох направо при него, та да узная как вървят делата му. За своите не заговорих веднага, тъй като той бе изпаднал в дълбоко униние. Узнах, че стратегията, към която бях прибегнал, за да му помогна, не се бе оказала тъй успешна, както би ми се искало. Доктор Гроув бе изгонил Сара Блънди веднага щом бяха тръгнали слуховете за неговото посегателство срещу морала, и тази му постъпка бе изтълкувана като решителна саможертва, а не като признание за вина.
— Сега всички говорят, че той ще получи поста — заключи мрачно Томас. — От тринайсет старши членове на факултета вече петима изрично са му предложили подкрепата си, а някои от онези, на които разчитах, вече избягват да ме погледнат в очите. Джак, как можа да се случи това? Ти най-добре от всички знаеш какво представлява той. За да се успокоя, говорих с ректора, но той се държа с мен хладно и с неприязън.
— Времената се променят — казах. — Спомни си, много от старите приятели на Гроув сега заемат влиятелни длъжности, близки до правителството. Дори ректорът Удуърд е длъжен в тези условия да се предпазва да не си навлече неудоволствието на властимащите. Назначил го е парламентът и му се налага постоянно да доказва своята вярност, та кралят да не го смени. Но не се отчайвай — добавих бодро, защото вкиснатата му физиономия и тежки въздишки вече ме дразнеха. — Битката още не е изгубена. Разполагаш с още няколко седмици. Гледай да се показваш весел, защото хората от всичко най-малко искат да гледат упрека по нечие лице на всяко хранене. Така още повече ще ги настроиш срещу себе си.