Отговорът на тези мъдри думи бе поредната тежка въздишка.
— Ти си прав, разбира се — каза той. — Ще се помъча да се престоря, че бедността не значи нищо за мен, а да видя как по-недостоен печели, ми доставя огромно удоволствие.
— Точно това трябва да направиш.
— Разсей ме сега — подкани ме той. — Разправи ми докъде стигна. Надявам се, че си предал почитанията ми на майка си.
— То се знае — отвърнах, макар да бях забравил да го сторя. — Въпреки че не се зарадвах особено да я видя, научих интересни неща при пътуването си. Установих например, че собственият ми опекун, сър Уилям Комптън, е бил въвлечен в заговор с чичо ми за моето обезнаследяване.
Изрекох го възможно най-лековато, при все че сърцето ми бе изпълнено с горчивина, докато му разправях подробностите. Типично за него той реши да предложи благодушно обяснение.
— Може би го е сторил за твое добро. Ако, както казваш, имението е било обременено с дългове, имало е опасност да бъдеш хвърлен в затвор за длъжници, щом навършиш пълнолетие. Така че той е действал от загриженост за теб.
Гневно поклатих глава.
— Има нещо повече тук, знам си — отсякох. — Защо той с такава готовност повярва, че баща ми, неговият най-добър приятел, е виновен в подобно престъпление? Какво са му казали? И кой?
— Най-добре е да го попиташ.
— Това и възнамерявам да направя, когато бъда готов. Но първо трябва да се погрижа за други неща.
Открих Сара Блънди късно същата вечер след дълго чакане; мислил бях да отида у тях, но реших, че нямам сили да се изправя срещу майката и дъщерята заедно, та затова стоях в края на уличката им близо час, преди тя да се появи.
Ще си призная с готовност, че сърцето ми ускори ударите си, когато се приближих, и че чакането ме бе докарало до силна раздразнителност.
— Госпожице Блънди — обадих се, като я приближих в гръб.
Тя се извърна рязко и отстъпи няколко крачки назад, а в очите ѝ блесна люта омраза.
— Не ме доближавай — процеди и устата ѝ се изви в злобна гримаса.
— Трябва да поговоря с вас.
— Няма какво да си кажем. Остави ме на мира сега.
— Не мога. Трябва да говоря с вас. Умолявам ви, изслушайте ме.
Тя поклати глава и понечи да продължи към дома си. Колкото да не ми бе по сърце, изтичах пред нея и ѝ преградих пътя, като си придадох възможно най-виновно изражение.
— Госпожице Блънди, много ви моля, чуйте ме…
Може би лицето ми е било по-убедително, отколкото си мислех, защото тя спря и с предизвикателно изражение, в което за мое удовлетворение бе примесен и страх, зачака.
— Е? Чакам. Казвай и после се махни от мен.
Поех дълбоко дъх, преди да се накарам да изрека думите.
— Дойдох да ви помоля за прошка.
— Какво?
— Дойдох да ви помоля за прошка — повторих. — Поднасям ви извиненията си.
Тя все така не казваше нищо.
— Приемате ли извинението ми?
— А трябва ли?
— Да, трябва, настоявам.
— Ами ако откажа?
— Няма да откажете. Не можете да откажете.
— Мога да го направя много лесно.
— Защо? — извиках. — Как смееш да ми говориш така? Дойдох тук като джентълмен, макар да не бях длъжен да го сторя, и се унижих да си призная вината, а ти смееш да ми откажеш?
— Може да си роден джентълмен и в това е бедата ти. Но аз не познавам човек, който да се е държал по по-долен начин. Насили ме, макар да не съм ти давала никакъв повод за това. После разпространи грозни и злобни слухове за мен, така че изгубих работата си, а по улиците ми се присмиват и ме наричат блудница. Отне ми доброто име и в замяна ми предлагаш извинение, което е и безсмислено, и неискрено. Ако го чувстваше в душата си, можех да го приема лесно, но не е така.
— И откъде знаеш?
— Виждам душата ти — рече тя, внезапно понижила глас до шепот, който смрази кръвта ми. — Знам какво представлява, знам формата ѝ. Нощем я чувам как съска, а денем вкусвам студенината ѝ. Усещам я как гори и докосвам омразата в нея.
Какво по-открито признание ми трябваше? Хладнокръвието, с което обяви силата си на вещица, ме изплаши силно и аз положих всички усилия да извикам разкаянието, което тя изискваше. Ала в едно тя бе права — не изпитвах никакво угризение и демоните ѝ позволиха да види това.
— Караш ме да страдам! — възкликнах. — Това трябва да престане.