— А къде е трудността?
— Трудността е да се принуди парата да се движи в нужната посока, а не в някоя друга.
Не разбрах почти нито една дума, но при това негово въодушевление и ентусиазъм нямаше начин да го накарам да млъкне. А и сякаш му станах симпатичен с готовността си да го слушам, което увеличаваше шансовете ми да получа от него желаната информация. Затова го затрупвах с въпроси и имитирах жив интерес към тези неща, които в нормалния случай биха могли да извикат само презрение у мен.
— Значи нямате помпа, която действа, това ли ми казвате? — попитах накрая.
— Помпа ли? Помпи имам колкото щете. Верижни помпи, смукателни помпи, цилиндрични помпи. Просто още нямам ефикасна помпа, изящна помпа, която би изпълнявала отредената ѝ задача с простота и елегантност.
— Ами онези Фенски блата? Там какво се използва?
— А, това ли? — почти с пренебрежение изрече той. — Там нещата са съвсем други. Технически не представляват особен интерес. — Той ме погледна и отново си припомни за какво бях тук. — Но разбира се, толкова повече си заслужават инвестирането, защото там нищо ново не се изисква. Задачата е проста, а за простите задачи са най-подходящи прости решения. Не сте ли съгласен?
Съгласен бях.
— Много от заблатените низини — каза той — лежат под морското равнище, както е в Нидерландия, иначе нямаше да се назовават Ниски земи, а някак другояче — рече той и се засмя на шегата си, а аз любезно се присъединих. — Но това си го знаете, разбира се. Лесно е да се предотврати навлизането на повече вода чрез изграждането на диги, холандците го правят от векове, така че надали е много трудно. Проблемът е да се отстрани водата, която вече е там. Как да се направи?
Признах невежеството си по въпроса, което го зарадва.
— С реките е най-просто. Прокарвате русло на нова река и водата се отвежда. Друг начин е да се направи с тръби. Дървени тръби под земята, които събират водата и позволяват оттичането ѝ. Проблемът е, че е скъпо и става бавно. Нещо повече, земята наоколо — нали помните — е по-високо, както е и морето. Е, къде ще иде тази вода?
Отново поклатих глава.
— Никъде — разпалено отсече той. — Не може да иде никъде, защото водата не тече нагоре. Това всеки го знае. Ето защо много от заблатените низини са все още неотводнени. С моите помпи проблемът може да бъде преодолян и в състезанието с човешките желания и тези на природата, природата може да бъде уговорена да отстъпи победата. Защото водата наистина потича нагоре, бива отвеждана и земята става използваема.
— Отлично! — възкликнах. — И много доходна.
— Самата истина. Господата, създали компании за отводняване на земите си, стават много богати. Аз също се надявам на печалба, защото имам такава земя. Намира се в Харланд Уит. Господине? Да не ви прилоша?
Имах усещането, че с все сила ме бяха ударили в корема, защото споменаването на Харланд Уит, семейните ни земи, сърцевината на бащините ми имоти, бе толкова неочаквано, та ме остави без дъх и за малко да се издам с моето пребледняване и задъхване.
— Простете, сър Самюъл — промърморих, — от време на време получавам световъртеж. Сега ще мине. — Усмихнах се бодро и се престорих, че вече всичко ми е наред. — Харланд Уит ли казахте? За пръв път го чувам. Отдавна ли сте собственик на земите?
Той се подсмихна хитро.
— Само от няколко години. Много изгодна покупка, тъй като земята се продаваше евтино, а аз по-добре разбирах стойността ѝ, отколкото продавачите.
— О, естествено — кимнах. — А кои бяха продавачите?
Но той остави въпроса ми без отговор, като предпочете да възхвалява своята проницателност, вместо да си признава низостта.
— Ще завърша отводняването, след което на свой ред ще я продам и ще прибера в джоба си нелоша печалба. Негова светлост херцог Бедфорд вече даде съгласие да я купи, тъй като всичката околна земя вече отдавна му принадлежи.
— Поздравявам ви с успеха — казах и изоставих този опит заради нов. — Кажете, господине, доколко добре познавате доктор Уолис? Питам, защото едно време беше мой наставник. Съветва ли се той с вас относно експериментите си в математиката?
— Боже мили, не, разбира се — отвърна Морланд с неочаквана скромност. — Макар и да съм математик, признавам си, че той ме превъзхожда във всички области на тази наука. Познанството ни беше по съвсем житейски повод: някога и двамата бяхме подчинени на сър Джон Търлоу. То се знае, аз бях таен привърженик на Негово Величество, докато доктор Уолис в онези дни стоеше зад Кромуел.