Тя не разбра веднага какво имам предвид, а после отново прихна в смях.
— Не, не — отвърна. — Той ме познава добре и знае, че никога не бих пожертвала бъдещето си заради малка неразумна лудория.
— Мога ли да узная името на твоя благодетел?
— Разбира се. Известно е на всички освен на теб. Той е милорд Бристол, много забавен и освен това фаворит на краля, макар да не е млад. Докопах го в Тънбридж, затова, както виждаш, имам основателна причина да ти бъда признателна. И ден не бях прекарала там, когато получих покана от него. Постарах се да му дам удоволствие, развличах го както можах, и си мислех, че всичко ще е дотам. Но не щеш ли, той пожела моята компания и в Лондон, като предложи щедро възнаграждение.
— Влюбен ли е в теб?
— Боже мой, не. Но кръвта му е гореща, жена му е съсухрена грозотия, а той много се бои да не пипне някоя болест. Идеята била нейна: тя първа ме забелязала на улицата и ме показала на него.
Тя ми се закани с пръст.
— Май се каниш да ми четеш проповед, Джак Престкот. Въздръж се, че току-виж съм се разсърдила. Ти си толкова добродетелен, че ти дай само да осъждаш, но какво би ме посъветвал да сторя? Продавам тялото си за мъничко богатство и разкош. А наоколо е пълно със свещеници и проповедници, които за същото си дават душите. Тоест, в добро общество съм, а сред такава тълпа никой не би забелязал още една грешница. Можеш да ми вярваш, Джак, в наше време добродетелта вехне в самота.
Не знаех какво да отговоря на тъй откровеното ѝ признание за нейната порочност. Да я оправдая не можех, но не бях и склонен да я съдя, тъй като това би сложило край на познанството ни, а въпреки всичко нейната компания ми беше приятна. Още повече поради това, че в желанието си да се похвали със своето благополучие тя беше поръчала най-добрата храна и вино и настоя да ям колкото побере стомахът ми и да пия колкото издържи главата ми. През всичкото време ми разказваше столичните клюки и бъбреше за главозамайващото издигане на нейния любовник в двора. Сега, каза ми, той вече си съперничел за кралската милост със самия лорд Кларендън.
— То се знае, Кларендън е много влиятелен — съобщи тя, като си даваше вид, че е посветена във всички правителствени тайни, — но на цял свят е известно, че неговата важност и сериозност дразнят Негово Величество, докато веселото поведение на лорд Бристол го развлича. А този крал винаги е принасял жертви на олтара на развлеченията. Ето защо лорд Кларендън е уязвим. За да бъде катурнат от мястото му, не са нужни много усилия и тогава аз ще съм втората метреса в кралството след лейди Касълмейн. Жалко, че моят лорд е папист. Това е голяма спънка на пътя му, но сигурно и тя може да бъде преодоляна.
— И ти мислиш, че всичко това е възможно да се случи? — попитах я, увлечен против волята си от нейните приказки.
Странно как сплетните в най-висшите кръгове предизвикват всеобщ интерес.
— О, да! Много се надявам. И заради самия лорд Кларендън също.
— Той едва ли би ти благодарил за съчувствието.
— А би трябвало — каза тя и за миг стана сериозна. — Чувам тревожни неща. Очевидно е настъпил по мазола не един влиятелен човек, а далеч не всички са мирни и великодушни като моя лорд. Ако не се лиши от власт, като нищо може да се лиши от нещо по-важно.
— Глупости — отсякох. — Ще падне от власт, но той е стар, иначе не би могло и да бъде. Все пак ще си остане богат, влиятелен и фаворизиран. Хора като него, които никога не хващат в ръка шпага и не изпитват храбростта си на дело, винаги излизат сухи от водата и преуспяват, а несравнимо по-добри от тях падат мъртви по пътя.
— Охо! — възкликна тя. — Казано от сърце. Ето защо си в Лондон, значи.
Съвсем бях забравил, че ѝ разказах за това начинание, и сега кимнах.
— Дойдох да узная нещо за някой си сър Самюъл Морланд. Чувала ли си го?
— Май да. Онзи, дето измисля разни механични приспособления, нали? Често търси покровителство от придворните за своите приумици.
— Значи и той има могъщи покровители? — попитах. — Винаги е полезно да знаеш с кого си имаш работа. Опасно е да откриеш, че онзи, когото си решил да нападнеш, се намира под закрилата на силните на деня.
— Няма такива, доколкото знам. Чух, че има отношение към пресушаването на блата и в такъв случай може да се познава с херцог Бедфорд, но друго не ми е известно. Искаш ли да поразпитам? Никак няма да е трудно, а ще ми е приятно да ти услужа.
— Ще ти бъда дълбоко признателен.
— Е, на мен друго не ми трябва. Ще направя каквото трябва. Искаш ли да се отбиеш довечера при мен? Сутрин съм на разпореждане на лейди Касълмейн, през деня — на милорд, но вечерите са си мои и мога да приемам когото поискам. Такава е уговорката ни и аз наистина трябва да приемам по някого от време на време, за да му я припомням.