— Мислиш ли, че би го сторил?
— Естествено. Той не е жесток човек. Ще ми определи издръжка, а и аз вече съм спестила добра сума пари. Когато остарея, ще разполагам със средства да живея. И все пак най-разумно е да се омъжа, само че няма да си намеря добра партия, ако миналото ми стане известно.
— Намислила си да се омъжиш? — намръщих се. — Имаш ли вече кандидат?
— Имам колкото щеш — отвърна тя с приятен смях. — Вярно, нито един не се е осмелил да ми направи предложение, това би било прекалено дръзко. Но като жена със средства, каквато ще бъда, при това осигуряваща връзки с един от най-влиятелните хора в кралството, ще съм ценна награда, стига някой да не ме погуби с безгрижно дрънкане. Не бих казала, все пак, че бракът ме привлича.
— За повечето жени той е красива мечта.
— Да дам изработеното с тежък труд на съпруга си? Да не мога да правя нищо без негово позволение? Да рискувам да бъда лишена от собствените си пари, когато той умре? О, да, бива си я мечтата, няма що.
— Ти ми се подиграваш — заявих мрачно.
— Мъничко може би — засмя се тя. — Но позицията ми пред моя бъдещ съпруг ще е по-силна, ако бъда Катрин Хани, дъщеря на Джон Хани, ескуайър от Хертфордшир, а не бившата блудница Кити.
Вероятно съм ѝ се видял оклюмал, тъй като не ми бе леко да приема това условие. Ами ако научех, че се омъжва за джентълмен, пък било и непознат за мен? Можех ли да стоя настрани и да си мълча, когато човекът излага на риск доброто си име и ще трябва да живее под постоянна заплаха от изобличение?
— Не търся от теб одобрение, нито покровителство. Моля само за мълчанието ти — каза тихо тя.
— Ами какво толкова — отвърнах накрая, — явно живеем във времена, когато уличниците стават знатни дами, а дамите — уличници. Произходът за нищо не се брои, външността е всичко. Няма да твърдя, че не можеш да станеш по-добра съпруга от много дами по рождение. Затова ви давам думата си, госпожице Хани от Хертфордшир.
Предоставих ѝ много с това си обещание и тя го оцени. С мъка на сърце се почувствах длъжен да не го удържа в по-късни времена, когато научих, че се омъжва за Джон Маршал, заможен джентълмен от Хампстед. Много се терзах как да постъпя и с голяма неохота заключих, че дългът ми налага да пиша на човека и да му съобщя каквото знаех за жената, която се канеше да злоупотреби с името му.
За щастие всичко това беше в бъдещето. А тогава тя ми бе дълбоко благодарна, иначе не би ми помогнала.
— Надявам се с малките си открития да ти се отблагодаря за тази втора добрина, която ми оказваш. Много се колебая, но все пак ще ти разкажа какво узнах, а после ще те запозная с господин Джордж Колъп, който се съгласи да се отбие по-късно.
— Кой е той?
— Управителят на имотите на херцог Бедфорд. Изключително влиятелен човек, тъй като ръководи едно от най-големите състояния в страната.
— Остава да се надяваме, че при всичко това е честен и почтен.
— Да. И непоколебимо верен. Много способен също така. Ето защо му плащат сто лири годишно, плюс че са му поети всички разходи.
Това ми направи силно впечатление. Баща ми винаги сам бе управлявал имението си, а и във всеки случай не би могъл да плаща толкова на един служител.
— Ще се намерят мнозина, които биха му платили двойно, защото той направи херцога още по-богат, отколкото беше преди. Казват, че негова светлост и чифт чорапи не си купувал, без да се посъветва с господин Колъп.
— А какво отношение има той към сър Самюъл Морланд?
— Блатата — отвърна тя. — Възложен му е надзор над отводняването на Фенските блата, замислено от херцог Бедфорд. И той знае за това повече от всеки друг, съответно знае много и за сър Самюъл.
— Разбирам. И какво друго узна за мен?
— Не много. След възкачването на Негово Величество на трона този Морланд е получил пенсии и синекурни длъжности, но се хвали с още много такива, които не е получил. Изглежда според него е извършил услуги, за които никоя награда не е достатъчно голяма. Само че моят лорд не ги оценява чак толкова високо.
— Изразявай се по-ясно, Кити — настоях аз. — Нищо чудно това да е дело за съд. Не мога да допусна свидетелства в моя полза да се крият зад мъгляви слова.
— Узнах го от милорд едва днес — поясни тя. — Ти сигурно знаеш, че той е бил един от най-верните поддръжници на краля и заради него е търпял дълги години лишения и изгнание. Не одобрява онези, които са пренасочили своята лоялност в последната минута. По неговите думи му е категорично известно, че Морланд се е срещал с лорд Мордаунт, когато и двамата са били в Савоя. Някак е замесен в ареста на Мордаунт и други заговорници и е бил свидетел на съдебния процес, при който Мордаунт е бил оправдан. Милорд спомена също, че почти всичките си награди и пенсии Морланд е получил благодарение на ходатайството на лорд Мордаунт. Странна любезност към човек, за когото се предполага, че се е опитал да те прати на бесилката. Дори повече, отколкото човек би сторил за дългогодишен приятел. Ето това каза милорд.