Когато тя замълча, аз я погледнах внимателно. И тя ми кимна.
— Сам трябва да си направиш изводите — каза. — Попитах милорд, но той отговори, че обикновено най-очевидното е истина.
— И какво означава това?
— Заяви, че повече помощ не може да окаже. Ако повдигне обвинения срещу Мордаунт, това ще изглежда като пряко нападение срещу Кларендън. Двамата са толкова близки, че нападки срещу единия означават атака и срещу другия. Но ти желае успех и моли да приемеш съвета му. Ако размислиш внимателно, ще откриеш доказателства за онова, което казва. Джак, какво ти е?
Облекчението, което изпитах при тези думи, бе тъй огромно, че бях принуден да се наведа напред в креслото и силно да стисна с ръце тялото си, та да не се пръсне от преголямата ми радост. Най-сетне бях намерил човек, вярващ, че онова, което бях знаел винаги, е истина. Получил бях доказателството, от което се нуждаех. Удивителното бе, че го дължах на такъв източник; че разрешението на всичките ми беди — почти разрешение — ми бе съдено да чуя от устата на блудница. Но се случи именно така, защото ангелите Господни могат да приемат най-различен облик също като слугите на дявола.
Вече знаех кой е скалъпил обвиненията срещу баща ми, знаех кой е истинският предател и ми оставаше да узная само защо така бяха постъпили именно с моя баща, а не с някой друг. Бях близо до възможността да изоблича Търлоу в най-гнусна низост и да оправдая смъртта му от моята ръка. Отпуснах се на коляно, целунах ѝ ръката отново и отново, докато тя не се разсмя и не я дръпна.
— Хайде де! — възкликна. — С какво заслужих такова обожание?
— Ти сложи край на дългогодишни мъки и премахна петното от доброто име на семейството ми. А ако ми се усмихне щастието, благодарение на теб ще си получа обратно своите имоти и надежди за славно бъдеще. Ако някой заслужава обожание, то това си ти.
— Благодаря, любезни рицарю — каза тя. — Макар и да не виждам къде е моята заслуга. Само ти повторих думите на милорд.
— В такъв случай му поднасям благодарности чрез теб. Той без съмнение е най-добрият господар, който може да си пожелае всеки човек… или жена. Може да е дръзко от моя страна, но ако се представи случай, когато това може да бъде сторено без неудобство, бъди добра да му предадеш моята благодарност и готовността ми да му служа безусловно. Стига да му потрябвам, готов съм да сторя всичко за него.
— Непременно. А ти колко дълго ще останеш в Лондон?
— Утре трябва да замина.
— Жалко. Искаше ми се да те представя на него. Другия път пиши предварително и ще се погрижа той да покаже пред всички, че гледа на теб като на приятел.
— Е, това вече би било прекалено — отвърнах. — Но ще съм ти благодарен, ако стане ясно, че се ползвам от неговото покровителство.
— Така и ще бъде. А ето го и господин Джордж Колъп — добави, когато по стълбите се чуха тежки стъпки.
Долният му произход си пролича още при влизането му в стаята, когато ниско се поклони на тази, която приемаше за знатна дама. Движенията му бяха тромави, речта груба, такъв бе и дорсетският му изговор. Беше син на фермер арендатор и бе събудил вниманието на негова светлост със своите умения. Впрочем, в това нямаше нищо лошо, ала необходимостта да слушам селското му бучене беше висока цена за услугите му. Очевидно финансовите му способности бяха наистина силно развити, защото с нищо друго не можеше да се похвали.
Дългите години достъп до благородно общество ни най-малко не бяха изфинили обноските му, нито бяха придали изтънченост на говора му, той принадлежеше към онези екземпляри от простолюдието, които се гордеят със своята недодяланост. Едно е да презираш изнежеността в столицата и двора, но съвсем друго преднамерено да отхвърляш елементарната благовъзпитаност. Това как Колъп се тръшна в креслото с такава сила, че краката му се огънаха, а после извади носна кърпа да си обърше челото — беше набит и тежък мъж с морав нос на аленото лице — не оставяше съмнения, че не брои за нищо изисканите маниери.
— Този джентълмен е господин… ъъ… Гроув — подхвана Кити с усмивка в посока към мен. — Много е увлечен от плановете за пресушаване на блатата. Ето защо ви помолих да се срещнете с него, та нали никой не знае по този въпрос повече от вас, който наблюдавате земите на негова светлост.