Това напомняне за мрака, към който се завръщах, гнетеше душата ми, но аз се заставих да се отвлека от тези мисли и започнах да си преговарям на ум целия спектър от престъпления, които моето разследване бе извадило на бял свят. Когато в далечината се показа Оксфорд, всичко беше стройно подредено и тезата ми изглеждаше ясна и убедителна, сякаш бе представяна в съд. Пледоарията ми беше прекрасна, макар така и да не ми се предостави случай да я произнеса. Боя се, че докато колата се друсаше по оксфордския път, хвърлих спътниците си в смут: мислите дотолкова ме бяха завладели, че на няколко пъти започвах да говоря на глас и правех изразителни жестове, с които подчертавах доводите си.
Ала въпреки тържеството в съзнанието си знаех, че ми предстои да свърша още много. Идеалният аргумент, безупречен в своите предпоставки и построение, насочващ към логически неизбежен извод, тържествува в диспутите, тъй като в тях властва силата на логиката. Но в съдебната зала не е чак толкова полезен, каквото и да говорят ораторите за своето изкуство. Не, на мен ми трябваха показания от свидетели, при това неотстъпващи по положение на джентълмените, които щях да обвиня. Надали можех да се надявам, че Морланд или лорд Мордаунт ще кажат истината; колкото до сър Джон Ръсел, той вече бе демонстрирал своята подлост и коварство. Търлоу нямаше да тръгне да свидетелства в моя полза, а доктор Гроув с нищо не можеше да ми помогне.
От всичко това следваше, че трябва да се видя със сър Уилям Комптън. Все още не се съмнявах, че трудно би се намерил по-честен и прям човек и мисълта, че подозренията ми спрямо него са несправедливи, ми носеше голяма утеха. Невъзможно би било да бъде уговорен за безчестна постъпка и аз не се съмнявах, че той се е съгласил да продаде имението ми едва когато са го убедили, че грехът на баща ми е огромен и няма защо повече да се съобразява с нашето семейство. Да си мислиш, че те е предал човек, когото си имал за съвсем друг, е наистина тежък удар. И ако той бе повярвал, че моят баща, най-близкият му съратник, е предател, то всички останали биха го приели на доверие. Ето защо тъкмо него бяха избрали за разпространяване на лъжливите измислици.
Не можех да се отправя към сър Комптън веднага, тъй като заради лошото време пътищата бяха станали почти непроходими, а и във всеки случай трябваше да сложа в ред университетските си дела. Бях отсъствал през по-голямата част от семестъра и преди да тръгна на път, трябваше да измоля прошка като мънкащ ученик. От мен се изискваше много малко извън присъствието ми, но това правило трябваше да спазвам. Така или иначе, добре щеше да ми дойде някоя и друга седмица за спокойни разсъждения, макар че тогава, естествено, пламенният ми темперамент копнееше да доведа делото си докрай възможно най-бързо.
По това време малкото ми приятели все повече се откъсваха от мен, потънали в своите нищожни занятия. Това ме огорчи силно, но най-печална бе промяната у Томас: при завръщането ми той не ме попита нито за здравето ми, нито за напредъка на моите проучвания, а едва щом пристъпих през прага, се впусна в оплаквания, така че завършекът на цялата история не би трябвало да ме учуди толкова, колкото това стана в действителност.
Накратко казано, беше му се изяснило, че постът ще му бъде отнет от доктор Гроув. Времената се меняха по-бързо от предположенията му. Въведените от правителството нови закони за строго съблюдаване на догмите на англиканската църква предвиждаха наказания и за най-малките отклонения от тях. Индепендентите, презвитерианците, с една дума, всички, освен почти католиците (по думите на приятеля ми), трябваше да бъдат смазани, уморени от глад, лишени и от най-малка надежда за доход или други блага.
Лично аз само можех да приветствам подобни закони и бях на мнение, че отдавна трябваше да бъдат въведени. Сектантите благоденстваха при Кромуел и не виждах защо и сега трябва да преуспяват. Повече от двайсет години бяхме търпели тези арогантни самозванци, които, докато бяха на власт, подлагаха на гонения и тормоз всички несъгласни. Какво право имаха да се оплакват, когато властта беше обърната против тях за справедливо възмездие?