— Ще бъда във възторг от помощта и приятната компания. Мисля да се отправя на обиколката след около седмица и ако господин Кола желае да се присъедини…
Бойл кимна, сякаш всичко беше решено вече.
— Превъзходно. А после ще можем да се заемем с вашите лондонски затруднения. Ще пиша на един познат адвокат, пък да видим какво ще препоръча той.
Благодарих му развълнувано за неговата добрина и великодушие. Той явно остана доволен, макар и да си даваше вид, че това е дреболия. Благодарността ми бе дълбока и искрена: само допреди малко бях изпаднал, самотен и нещастен — а ето че се сдобих с покровителството на един от най-знаменитите философи в Европа. Дори ми се мерна мисъл, че отчасти съм задължен на онази Сара Блънди, чиято поява тук сутринта и моята отзивчивост бяха накарали Бойл да погледне на мен по-благосклонно, отколкото вероятно би сторил при други обстоятелства.
Четвърта глава
И ето как за съвсем кратко време получих достъп до избрано общество и възможност да дочакам идването на пари от по-изгодна позиция. Осем седмици бяха нужни на пощите за писмо в едната посока и още осем в обратната. Добавях още около седмица за изплащането на парите, плюс няколко месеца за уреждане на делата ми в Лондон — това би означавало да прекарам най-малко половин година в Англия, а дотогава времето щеше да се влоши. Щеше да ми се наложи да избирам дали да се върна у дома по суша, или да се реша на мъчително плаване по море през зимата. Другият вариант бе да изтърпя още една северна зима в очакване на пролетта.
Така или иначе, засега бях повече от удовлетворен от положението си, макар и не в онази негова част, която включваше госпожа Булстроуд, новата ми хазайка. Всички искрено вярваха, че тази достойна жена е отлична готвачка, и точно в четири часа аз седнах с големи надежди — и празен стомах, защото не бях ял както трябва цели два дни — на масата, като разчитах на прекрасен обяд.
Ако за един венецианец е трудно да привикне към английския климат, то да се приспособи към тамошната храна е напълно невъзможно. Ако се съдеше по количеството, бих казал, че Англия наистина е най-богатата страна на света. Дори много бедните поне веднъж месечно ядат месо, а англичаните се хвалят, че не им се налага да крият жилавост и неприятен вкус със сосове, както са принудени да правят французите. Просто печете и яжте, както е предназначено от Бог, казват те, твърдо убедени, че самото кулинарно изкуство е грях и самите ангели небесни имат на неделната си трапеза печено говеждо, което поливат с ейл.
За съжаление обикновено не се поднася друго. То се знае, пресните плодове често се оказват недостъпни поради климата, но англичаните не одобряват и сушените, тъй като се опасяват, че те предизвикват газове, лишаващи тялото от животворна топлина. По същата причина отсъстват и свежи зеленчуци. Вместо това нагъват хляб или по-често поглъщат зърното под формата на ейл и то в неимоверни количества. Дори най-изтънчените дами обръщат по четвъртинка или две силна бира по време на хранене, а бебетата привикват към нетрезвост още от люлка. Бедата за чужденец като мен е там, че бирата е твърде силна, а отказът се приема недостоен за мъж (че и за жена). Споменах всичко това, за да обясня защо след обяд от варено месо и три четвърти галон ейл чувствах немощ.
По тази причина може да се смята за голяма моя заслуга, че след подобна гощавка все пак посетих пациентката си. Не помня как съм успял да подредя нужното в чантата си и да се довлека до мизерната къщурка. За щастие момичето не беше там — нямах никакво желание да възобновявам познанството си с нея, но пък за майката отсъствието ѝ си беше беда, тъй като имаше остра нужда от грижи. Хрумна ми, че това никак не се съчетаваше с дъщерната преданост, за която говореше старицата.
Беше поспала, всъщност още бе сънена, напоена от дъщеря си с някаква сътворена у дома отвара за успокоение, при все това явно твърде ефикасна. Но и така жената изпитваше немалки страдания: изпод превръзката ми беше пробила гной и се беше спекла над раната. От нея се разнасяше смрад, която силно ме разтревожи.
Снемането на бинтовете се оказа бавна и неприятна работа, но накрая я приключих и реших, че ще е разумно да оставя раната да подиша на въздух, тъй като бях запознат с теорията, че стегнат съгреваещ компрес по-скоро може да способства за загниването, вместо да го възпрепятства. Знам, че такъв възглед безспорно противоречи на възприетата лекарска практика и готовността да подложа раната на възможното въздействие на зловонни изпарения би могла да се сметне за твърде дръзка. Ще кажа само, че опитите, проведени в последствие с други пациенти, оправдават подобен способ. Дотолкова бях погълнат от задачата си, че не чух нито скърцането от отваряща се врата, нито тихите стъпки зад гърба си, та когато Сара Блънди заговори, подскочих стреснат.