И първата е, че тази вечер сър Уилям се върна съпроводен от Марко да Кола.
Предполагам, имал е основателна причина да изопачи историята за пристигането си в Англия, защото мога да свидетелствам, че тя не е вярна. Обстоятелствата далеч не бяха такива, каквито той твърди: не е пристигнал в Лондон и не се е отправил веднага след това право към Оксфорд. Беше прекарал в страната цели десет дни преди това. Видя ми се нелеп дребосък; неговите дрехи в резедаво и лилаво с чудата кройка нямаше как да не привлекат вниманието на такова място, а ароматът на парфюм, който го предшестваше преди още да е влязъл, бе наистина незабравим. По-късно, когато заедно с Лоуър ме посети в затвора, можех да назова посетителя си, преди тъмничарят да е отворил вратата, толкова силни благоухания разнасяше.
Ала при всичките си странности той ми хареса и едва по-късно установих, че първото впечатление от него не отговаря на истината. Тогава видях невисок дебеланко с весели очи и непринуден смях. Всичко го забавляваше и събуждаше интереса му. Говореше малко, тъй като не владееше задоволително английски (и при все това далеч по-добре, отколкото ми се стори тогава), седеше тихо, кимаше и одобрително се засмиваше на думите ни, сякаш чуваше остроумни шеги и извънредно интригуващ разговор.
Само един път по време на тази първа среща бих могъл да заподозра, че не е съвсем какъвто изглежда. Веднъж, докато със сър Уилям водехме разговор, забелязах как в очите му припламна огънче и по пухкавото му, безобидно на вид лице пробяга хитро изражение. Но кой обръща внимание на подобни мимолетни впечатления, когато всичко останало свидетелства за обратното? Просто игра на светлината, отблясък на пламъците в сумрака на стаята и толкова.
Тъй като той не можеше или не желаеше да участва равностойно в разговора, ние със сър Уилям беседвахме помежду си и постепенно почти забравихме за присъствието на чужденеца. Сър Уилям го представи като човек, с когото има търговски отношения, защото като началник на артилерийското управление (мизерната му награда за неговата усърдна служба в услуга на краля) беше длъжен да се среща с много чуждестранни търговци, а както разбрах, бащата на Кола бе сред най-видните от тях. Нещо повече, каза сър Уилям, семейството било добър приятел на великата кауза през годините и сега, естествено, искали да станат доставчици на някои нужни на Негово Величество стоки.
От сърце пожелах и на двама им всичко най-добро и изразих надежда, че ще извлекат взаимна полза от съвместните си дела, тъй като постът на сър Уилям не беше висок, но все пак носеше немалки приходи. Усърдният началник на артилерийско управление има възможност да взема подкупи при организирането на доставките за армията и за кратък срок да придобие прилично състояние, така че сър Уилям не беше много недоволен от поста си. По това време повече се нуждаеше от пари, отколкото от почести.
Не е трудно за досещане защо връзки с подобен човек трябваше да се пазят в тайна, макар че дискретността на Кола, решил да мълчи за тях след всички тези години, ми се струва прекалена. Наистина сър Уилям (както вече споменах) не се разбираше с лорд Кларендън, а всеки, навлякъл си гнева на лорд-канцлера, бе принуден да пристъпва крайно предпазливо към изпълнение на задълженията си. И нямаше значение, че самият Кларендън така дръзко оплячкосваше хазната още от първия час след завръщането на краля, враговете му трябваше да се пазят, тъй като позволеното на приближените на Кларендън служеше като средство за унищожение на неприятелите му. В колкото по-голяма изолация се озоваваше, толкова по-яростна ставаше разправата му с онези, които искаха свалянето му от поста. Най-обикновено поведение можеше да бъде превърнато в оръжие, защото Кларендън ненапразно беше адвокат по професия. Законни приходи от дадена длъжност можеха за миг да се представят като вземане на подкупи и корупция. Тъкмо такива уловки струваха на мнозина честни хора постовете им.
— А сега, Джак — каза след известно време сър Уилям, — трябва да ми позволиш да мина към нещо много сериозно. И моля те да ме изслушаш докрай.
Кимнах.
— Ти несъмнено си осведомен за случилото се между мен и твоя баща. Искам съвсем ясно да заявя, че по никакъв начин не свързвам теб с въпросните събития, макар и да си негов син. Винаги ще останеш желан гост в този дом и ще принадлежиш към кръга на приятелите ми.
Колкото и скъпа да ми бе честта на баща ми, нямаше как да не призная дълбокото благородство в тези думи, стига те да бяха напълно искрени. А бях склонен да повярвам, че са такива, защото той не бе способен на притворство, нито пък на такава жестокост, че да си играе с нечие сърце. Това го правеше верен приятел, но некадърен заговорник. Собственото простодушие му пречеше да заподозре други в подлост и го превръщаше в отлично оръдие за онези, които биха искали да изопачат истината за своя изгода.