Наведох глава с дълбока тъга, тъй като не се съмнявах, че казва самата истина, каквато той я виждаше. И бях искрено трогнат от това. През последните месеци разкрих толкова лъжи и измами, че вече не се надявах да срещна честен човек, и се опасявам, че бях започнал да се поддавам на прекомерна подозрителност. По своему сър Уилям не по-малко от баща ми се беше оказал жертва на предателство, тъй като от неговата доброта се бяха възползвали за долни цели. Знаех, че рано или късно ще съм длъжен да му разкажа за това, да му разкрия подлата интрига в цялата ѝ пълнота и да му обясня какво всъщност е сторил поради неведение и воден от най-добри подбуди. Бях огорчен, боях се, че ще разбия сърцето му. Но пък знаех също, че подобно на онези злодеи ми бе нужно да разпаля у него гняв, да го тласна към борба с тях, за да бъде поправена подлостта, в която сам бе взел участие.
Не беше в моя полза да продължаваме разговора си през онази вечер. Не исках да се покажа прекалено настойчив, а и във всеки случай вече се чувствах смазан от умора. Ето защо скоро се загърнах в плаща си, взех свещ и като напуснах топлината пред огнището, се отправих към стаята, която обикновено използвах. Очевидно при пристигането ми сър Уилям бе разбудил някого от прислугата, тъй като стаята вече бе приготвена и в камината гореше малък огън, макар да служеше повече като източник на утеха, отколкото на топлина. Зъзнех в тясното помещение, но коленичих за молитва, благодарен, че се намирам в нея, а не в някои от по-мрачните покои, отделени за почетни гости. Помислих си, че на италианския джентълмен няма да му е леко тази нощ. Придобил онова спокойствие на духа, обземащо истински вярващите, когато възнасят благодарност с покорно смирение, понечих да се загърна по-плътно в плаща си и да легна да спя. Само че бях мръсен след дългия път и с неохота реших първо да си измия лицето. Леген с вода бе поставен върху раклата до прозореца, разчупих образувалата се корица лед и отпуснах глава в пронизващо студената вода.
И в този миг грубо ми бе напомнено за подобната на многоглава хидра природа на моите беди. Дори след толкова години не мога да се принудя да опиша отвратителните образи, изникнали във водата, осветена от трепкащия пламък на свещта. Гнусните видения, на които бях подложен, можеха да са сътворени само от най-предан слуга на Луцифер и да терзаят душата на християнин след молитва, бе израз на върховно зло. Звуците, отекнали в черепа ми, когато се подпрях тежко над легена и се опитах да отвърна очи, но не бях способен да помръдна, ме принудиха да закрещя от ужас и отвращение. И все пак (признавам си) бях като омагьосан от разиграващите се пред мен сцени. Дори чистите и невинни души могат да бъдат отровени от порока и насилствено да се предизвика наслада от него. Видях баща си — не, това, разбира се, бе дяволът, приел неговия облик, — прострян върху ложе, а Сара Блънди му доставяше удоволствие по възможно най-отблъскващ начин. Всевъзможни демони се отдаваха на блудство пред очите ми, като знаеха, че ги наблюдавам, и ликуваха от мъчението, което ми причиняваха. Не можех да произнеса нито дума, не можех да се откъсна от мръсотията пред себе си, защото не бях подготвен за нея. Бях се отпуснал и повярвал, че магията е снета от мен, че онова момиче се е съжалило или просто се е отказало от отмъщението. Ала виждах доказателството, че тя просто е събирала сили за още по-злостно нападение. И очевидно бе насочено не само срещу мен, защото сатанинският ѝ господар имаше властта да терзае и онези, които би трябвало да са защитени от злото и недостъпни за болката.
Нужно бе гигантско усилие, за да се откъсна от чудовищното зрелище, да запратя легена на пода и да се сгуша задъхан в ъгъла, уплашен да повярвам, че всичко вече е отминало. Струва ми се, че останах да лежа там цялата нощ, тръпнещ от ужас да не би мъките да се възобновят, и останах съвършено неподвижен, докато крайниците ми не се вдървиха и тялото ми не се вкочани от студ. Когато повече не можех да издържам и болката надмогна страха, измъкнах се от своето скривалище и отделих много време да проверявам здраво ли са залостени прозорците, след което потътрих раклата през цялата стая и затиснах с нея вратата, та и самият дявол да се затрудни да проникне вътре. После се опитах да заспя, ужасѐн от мига, когато свещта щеше да догори и да угасне. Никога преди не се бях боял от тъмното. Но в тази нощ то ме хвърляше в леден ужас.
Тринадесета глава