Все още не се бях съвзел докрай от страха и безсънието, когато на следващата сутрин Марко да Кола поведе разговор с мен. Отговарях неохотно, тъй като бях зает с мисли за новото нападение, на което бях станал жертва, но накрая неговата настойчивост ме принуди да проявя учтивост. Като ме гледаше с весели очи и се усмихваше съвсем безсмислено, той започна с това, че доколкото разбрал, баща ми бил сър Джеймс Престкот.
Уверен, че възнамерява да изтръгне от мен подробности за падението на баща ми, отвърнах възможно най-хладно. Ала вместо да си придаде сериозно и съчувствено изражение, обичайно за всеки, канещ се да изрече снизходителни съболезнования, той буквално засия, като чу отговора ми.
— О, прекрасно — изрече с такъв акцент, че думите му бяха трудно разбираеми. — Наистина великолепно.
И ми отправи възхитена усмивка.
— Може ли да попитам защо го казвате? В последно време не съм привикнал да чувам подобни отзиви.
— Заради това, защото преди няколко години твърде добре опознах вашия чудесен баща. И бях безкрайно натъжен да чуя за сполетялото го нещастие. Разрешете да ви поднеса дълбоки съболезнования по повод загубата на човека, който безусловно е бил безупречен родител.
— Да, тъкмо такъв беше и ви благодаря — отвърнах.
Отначало бях почувствал неприязън към наконтения дребен чужденец, тъй като в обичайни обстоятелства подобни хора ме отблъскваха. Но сега разбрах, че трябва да преразгледам първото си впечатление. Малко хора имаха добрината дори да признаят познанство с баща ми, какво оставаше да сипят похвали по негов адрес.
— Трябва да ми разкажете за познанството си с него — казах. — Нищо не ми е известно за времето, което е прекарал в чужбина. Само това, че е бил принуден да продава услугите си като войник.
— Продаде ги на Венеция — уточни Кола — и тя му беше благодарна, защото той бе доблестен мъж. Ако имаше повече такива като него, турците нямаше да се осмелят да заплашват самото сърце на Европа.
— Значи вашата Република го ценеше? Радвам се.
— И още как. Той се ползваше с уважение и сред офицерите, и сред простите войници. Беше храбър, но не и безразсъден. Когато реши да се върне в родината си, тези от нас, които желаеха добро на краля ви, се утешавахме с мисълта, че нашата загуба е печалба за вашия владетел. Трудно ми е да повярвам, че човекът, когото познавах, би могъл да постъпи безчестно за каквото и да било.
— Не бива да вярвате на всичко, което ви говорят — заявих. — Нямам съмнение, че баща ми е станал жертва на отвратително престъпление. И ако съдбата ми се усмихне, скоро ще получа необходимите доказателства.
— Искрено ще се радвам — увери ме Кола. — Нищо не би могло да ми достави по-голямо задоволство.
— И вие ли бяхте военен?
Той се поколеба, преди да ми отговори.
— През последните години покрай всичко друго се отдадох на изучаване на медицина — каза. — Възможно най-невоенното занятие. И посвещавам времето си главно на разни любопитни въпроси. Възхищавах се на баща ви, но никога не съм имал предразположение към професията му.
И ниският мъж излезе от стаята, а аз благодарих на Бог, че достойнствата на баща ми са оставили най-добро впечатление у всички, които не са били отровени от злобни слухове.
Сър Уилям бе излязъл вече от къщата. Беше усърден управител на имотите си и твърдо вярваше в необходимостта да е наясно с всичко. Освен това му допадаше да го върши и би бил най-щастлив, ако можеше да се посвети изцяло на селскостопанските си дела. Все пак придворната синекурна длъжност бе твърде съблазнителна и най-малко четири пъти годишно му се налагаше да отива в Лондон и да въвежда ред в своето управление. Ала цялото останало време прекарваше в Уорикшир и почти всеки ден излизаше рано сутрин в компанията на двете си любими гончета да обиколи арендаторите си и щедро да им раздава съвети и нареждания. Връщаше се към обед — поруменял от разходката, доволен, благоразположен — сядаше на масата, а после се оттегляше в спалнята си да подремне някой и друг час. Вечер се занимаваше със сметки и други документи, без които не може да мине нито едно толкова голямо имение, и проверяваше домакинските разходи на съпругата си. Така без промяна минаваха всичките му дни и съм сигурен, че щом се оттеглеше за почивка, заспиваше със здравия сън на човек, убеден, че е изпълнил многобройните си задължения. По мое мнение животът му бе във всяко отношение достоен за възхищение и изпълнен от удовлетвореност, докато нещо неканено не нахлуеше да наруши мирния му ритъм.
По тази причина не можах да възобновя разговора ни чак до вечерта, когато, приключил с дневните си грижи, той не се превърна отново в приветлив домакин. Ала щом лейди Комптън напусна трапезарията, Кола бе този, който повдигна въпроса за невинността на баща ми. По лицето на сър Уилям мигом се изписа дълбоко огорчение.