— Моля те, Джак — промълви тъжно той, — забрави за това. Трябва да знаеш, че аз бях този, който получи доказателство за вината на баща ти, и ти се кълна във всичко свято, че никога не бих взел мерки, ако не бях напълно убеден в нея. Беше най-лошият ден в живота ми. По-доволен бих бил да съм умрял, преди да узная тайната му.
Отново в гърдите ми не избухна предишният гняв. Знаех, че този прекрасен човек говори напълно искрено. Знаех също така, че без негово знание го бяха превърнали в оръдие и бяха предали не само баща ми, а и него, като са го накарали чрез коварство да забие нож в гърба на най-добрия си приятел. Затова с голямо съжаление му отвърнах така:
— Боя се, господине, че скоро ще бъда принуден да ви причиня нова мъка, тъй като ми остава само една крачка, за да докажа окончателно правотата си. Убеден съм, че са ви били представени лъжливи доказателства, скалъпени от Самюъл Морланд, за да бъде скрит истинският предател. Подхвърлили са ви ги, тъй като вашата честност е общоизвестна и от вашите уста обвинението би прозвучало най-убедително.
При тези думи сър Уилям стана още по-мрачен и когато замълчах, в стаята се възцари мъртва тишина.
— Имаш ли доказателства? — попита ме накрая недоверчиво. — Не мога да повярвам, че някой е сътворил хладнокръвно подобна интрига. Не, не може да бъде.
— Засега доказателствата ми не са пълни още. Но съм убеден, че когато бъдат представени в нужния вид, ще получа потвърждение от Джон Търлоу. И тогава не се съмнявам, че за да спаси собствената си кожа, Морланд ще продаде своя съучастник в тази измама. Ала ми е нужно вашето потвърждение на някои факти. Вярвам, че баща ми е бил избран за жертва, та семейство Ръсел да се избави от пречките, които е създавал пред тяхната алчност. Само вие може да обявите, че сте получили сведенията от Джон Ръсел, а той на свой ред — от Морланд. Ще го потвърдите ли?
— От цялото си сърце! — възкликна той. — Нещо повече. Ако казваш истината, със собствените си ръце ще убия и двамата. Но моля те да не мислиш лошо за сър Джон, преди да си напълно убеден. Видях лицето му, когато ми съобщи за това, и мъката му бе неподправена.
— Значи е добър актьор.
— Освен това преди време чрез семейството си гарантира пред кредиторите на баща ти, че имението може да бъде продадено с голяма изгода. Ако не беше постъпил така, днес положението ти щеше да е много по-тежко.
Това вече ме разгневи. Мисълта, че трябва да бъда благодарен на такъв негодник, ме накара да побеснея, а хитростта, с която бе скрил хищничеството си под маската на безкористна добродетел, ме отврати до крайност. С невероятни усилия се въздържах да не скоча и да изоблича цялото семейство Ръсел, както и да наругая сър Уилям за глупавата му сляпа доверчивост.
Овладях се все пак и оставих Кола да си беседва с него в продължение на половин час, преди да реша да заговоря отново. И тогава му казах, че съм непоколебимо уверен в истинността на думите си и ще му го докажа, щом му дойде времето.
— Но с какви доказателства разполагаш до момента? — попита ме той.
— С достатъчно — отвърнах, като не желаех да влизам в подробности и да го разколебая с това, че доказателствата още не са пълни. — Но е нужно да бъдат подкрепени. Когато получа подправените писма, ще мога да разоблича Търлоу лице в лице.
— А къде са те?
Поклатих глава.
— Нямаш ли ми доверие?
— Доверявам ви се безусловно. Откакто баща ми го няма, вие го заменихте. Безкрайно ви почитам за всичко, което сторихте за мен. И за нищо на света няма да ви обременявам със сведенията, които събрах. Гордея се, че ме заплашва опасност от тези злодеи сега, когато вече им е известно, че съм тръгнал по следите им. Но без основателна причина няма да изложа на риск други хора.
Това му хареса и той заяви, че ако баща ми е невинен, както съм убеден, то аз съм негов достоен син. После разговорът мина на други теми, тъй като италианецът, горящ от желание да узнае повече за чуждоземните нрави, засипа сър Уилям с въпроси за страната ни и как е управлявана тя. Сър Уилям му разказа много и аз научих куп нови за мен неща. Знаех, че враждува с лорд Кларендън, но предполагах, че причината за разногласията им са личностни различия. И ето че получих първия си сериозен урок за политиката на страната, защото той разказа как Кларендън, човек от нисък произход, дотолкова разширил неголямото си имение в съседство, че наложил интересите си дълбоко в територията, контролирана от векове от рода Комптън в Оксфордшир и Уорикшир.