Възможността едновременно с това да получа изгода и за себе си неопровержимо доказва, че някой ангел-хранител е бил редом с мен и ми е нашепвал тези мисли.
Но аз трябва да се върна към моето повествование и да кажа, че когато напуснах стаята на Гроув с пръстена му в джоба си, часовникът на колежа „Сейнт Мери Уинчестър“ вече биеше девет, с което ме предупреди, че ми остават осем часа до момента, когато тъмничарят щеше да влезе в килията ми и да установи, че съм избягал. Нищо не ме обвързваше в движенията ми и можех да направя каквото си искам. А в тази минута исках да убия Сара Блънди, защото отдавна вече ми беше ясно, че единствено нейната или моята смърт биха поставили край на това дяволско състезание.
Естествено, знаех, че точно толкова не мога да я убия, колкото и тя мен. Това трябваше да извършат други и както тя ми устрои капан, за да бъда обесен, същото можех да сторя и аз за нея.
Струва ми се, че приближаваше полунощ, когато успях да се промъкна отвъд укрепленията, все още заобикалящи града, без да попадна пред погледа на нощната стража. Чух как големите градски камбани зазвъняха скръбно, докато вървях по ливадите покрай пътя за Лондон, на който реших да изляза едва след като отминах селото Хедингтън. На хоризонта вече просветляваше зората, когато приближих Грейт Милтън.
Петнадесета глава
Почти цялата сутрин изчаквах и скрит наблюдавах къщата с намерение да установя много хора ли има в нея и как бих могъл да осъществя бягството си, ако възникне такава необходимост. После се приготвих и с блъскащо в гърдите сърце поех към вратата и почуках на нея. В преддверието бе приятно топло, но то бе смайващо скромно на вид. Естествено, знаех, че като дясна ръка на Кромуел Търлоу е станал богат като Крез през годините на властта си, затова бях объркан от толкова простичкия му дом. За цялата сутрин видях само един слуга и макар че къщата беше удобна, в никакъв случай не притежаваше нито големината, нито разкоша, които бях очаквал. Но веднага реших, че това е още един пример за показното смирение на пуританите, на които им дай само да се перчат със своето благочестие и пренебрежение към светските блага. Лично аз винаги съм ги презирал за това — с едната ръка грабят, а с другата се кръстят. Дълг на хората с положение е да живеят в разкош, та дори да нямат предразположеност към него.
Слугата, възрастен човек, който мигаше като бухал, измъкнат на светло, ми каза, че господарят му е зает със своите книги и ми предложи да изчакам в стаята за гости. Господин Търлоу щял да се зарадва на посетител, който да го отвлече за малко от работата му, каза. Не и на този гост, помислих си, докато влизах в посочената ми просторна и топла стая в източното крило на къщата. В никой случай не и на този гост!
Той влезе след няколко минути — слаб мъж с дълги редки коси от двете страни на високото изпъкнало чело. Кожата му беше почти прозрачна и ако не бяха вдълбаните покрай устата бръчки, изглеждаше по-млад от възрастта, която ми беше известно, че е достигнал. Сега, когато знаех какво е ставало, как си е играл с хората, били те добри или лоши, как ги е подчинявал на волята си, у мен пламна желание мигом да го промуша с ножа си и да не губя време напразно. А той щеше да има време да узнае кой го е поразил, докато пламъците на ада започват да облизват душата му.
Бях изпълнен с решимост, но усетих как тя започва да гасне с всяка негова крачка към мен. Месеци наред бях лежал в безсъница нощем и си бях представял как грабвам шпагата на баща си и му пробождам сърцето, как произнасям някакви подходящи думи, докато той изпуска последния си дъх с изражение на страхливец, моли за пощада и хлипа от ужас, а аз неумолимо се навеждам над него. Шпага нямах, но ножът на Гроув напълно би могъл да я замени.
Да се фантазира, е лесно, а да се приведе замисълът в изпълнение, е далеч по-трудно. Едно е да убиеш човек в сражение, когато кръвта кипи, а съвсем друго — да му отнемеш живота в спокойна стая под приятното пукане на огъня в камината, от която се носи аромат на горящи ябълкови пънове. За пръв път ме овладяха съмнения: не би ли ме принизило убийството на човек, който няма възможност да се защити, до неговото ниво? Няма ли да бъде омърсен великият ми подвиг, ако бъде извършен по недостоен начин?