— Постъпвали сте така и с други, а искате да ви повярвам, че не сте го сторили с баща ми?
— С кои други?
— Не сте казали, че не е виновен. А сте имали тази възможност.
— Не ми влизаше в задълженията да се грижа за силата и единството на враговете си. А и кой би ми повярвал? Намирате ли, че сертификат за честност, подписан от мен, би очистил репутацията му? Щом в партията на краля бяха решили да се нападат едни други и да преследват призраци, какво ме засягаше мен това? Колкото повече отслабваха, толкова по-добре ми идваше.
— И толкова са отслабнали, че сега кралят е на трона, а вие сте тук забравен и неизвестен — изрекох с насмешка, но в същото време си дадох сметка, че не само доводите му бяха добри, а и че никога не бях поглеждал нещата от тази страна, дотолкова безспорна ми се виждаше вината му.
— Само защото Протекторът умря, а той не мислеше… Е, няма значение — каза меко Търлоу. — Образува се вакуум, а природата не търпи вакуум. Чарлс не отвоюва своя трон; той бе пратен там от сили, много по-големи, отколкото би могъл да набере сам. Предстои да видим дали е достатъчно силен да задържи позициите си.
— Вие трябва да сте били във възторг — подхвърлих със сарказъм.
— Във възторг ли? — промълви замислено той. — Не, разбира се, че не. Трудих се десет години, за да направя Англия силна и свободна от тиранията, и не изпитах никаква радост да наблюдавам как всичко това се разлетя в прах. Но пък и не бях толкова разстроен, колкото сигурно си представяте. Армиите се готвеха за настъпление и възникваха фракции, които единствен Кромуел би могъл да овладее. Изборът беше между краля или война. Не се противопоставих на Чарлс. А можех. Да бях поискал, Чарлс вече от години щеше да лежи в гроба.
Каза го толкова спокойно, с тон, сякаш се подразбираше, че не схванах веднага целия ужас на думите му. А после ахнах. Този дребосък си бе присвоил правото с оглед на политиката да реши дали законният му богопомазан владетел да живее, или да умре. Чарлс, крал на Англия по волята на Джон Търлоу! Знаех, че говори самата истина, не се съмнявах, че с Протектора са обсъждали такава възможност. И ако се бяха отказали от нея, то не бе от стъписване пред подобно престъпление — те бяха извършили предостатъчно такива, — а само защото не би послужило на интересите им.
— Но не сте го поискали.
— Не. Републиката действаше в рамките на закона и си плати за това. А колко по-просто би било, ако Чарлс-старши бе починал от някоя загадъчна болест и ръцете ни бяха останали чисти пред нацията, пък нищо че тайно сме предприели позорни действия. Но ние го съдихме и екзекутирахме…
— Тоест, убихте го подло.
— … и екзекутирахме пред очите на всички, без нищо скришно и потайно. Същото се отнася и за други предатели… верни патриоти, както ги наричат днес… които бяха заловени. Назовете ми поне един, който да е убит тихомълком, без да е изправен пред съд.
Всички знаеха, че такива имаше хиляди, но аз, естествено, не знаех имената им, това и му отговорих.
— Разбирам. И тъй, убил съм безчет хора, а вие не можете да назовете нито един. Към сферата на правото ли сте се насочили, господин Престкот?
Отвърнах, че да, заради бедите, застигнали семейството ми.
— Така ми се и стори. Самият аз бях адвокат, докато не постъпих на държавна служба. Много се надявам положението на семейството ви да се промени към по-добро, защото не смятам, че ще сте гордост за това съсловие. Излагате тезата си крайно неубедително.
— Но ние не сме на съд тук!
— Да — съгласи се той. — Вие се намирате в дома ми. Но ако желаете, можете да превърнете тази стая в съдебна зала и да произнесете първата си пледоария. Ще отговоря на въпросите ви, а после можете да вземете решение. Чуйте, това е много изгодно за вас предложение. Ще бъдете едновременно обвинител, съдия, съдебни заседатели и ако поискате — палач. Подобен случай рядко му пада на човек на вашата възраст.
По някаква причина вече дори не поставях под въпрос казаното от него. Късно бе да приведа в изпълнение първоначалното си дръзко намерение. Сега ми се искаше да изтръгна от него признание, че съм бил прав, и да чуя как ще потвърди, че е заслужил наказанието, което съм му подготвил. Ето защо отстъпих на настояването му и ето защо днес смятам, че той грешеше. От мен би излязъл отличен адвокат, та макар да отправям благодарности към небето, че не бях запратен в подобно жалко положение.