— Ами, работата е там, че… — подхванах.
— Не, не — кротко ме прекъсна той. — Ние с вас сме в съда, господине. Вашата презентация не ви прави чест. Никога не започвайте реч с думите „Работата е там, че…“. Не ви ли учат вече на реторика в университета? Сега започнете както трябва, като се погрижите да се обърнете към съдията с нужната почтителност (нищо, че той е дърт глупак), а към съдебните заседатели, сякаш сте убедени, че на скамейката пред вас седят същи Соломоновци (дори да сте ги подкупили сутринта). Започнете отначало. И не се стеснявайте. Ако искате да спечелите делото, не допускайте смущение.
— Милорд, господа съдебни заседатели — подхванах аз.
Дори и след толкова години се учудвам, че така покорно му се подчиних.
— Много по-добре — отсъди той. — Продължавайте. Но се опитайте да придадете на гласа си повече изразителност.
— Милорд, господа съдебни заседатели — заявих внушително, но и с известна ирония, тъй като не желаех да създам впечатление, че съм се съгласил с голямо желание на този театър. — Тук сте да съдите едно от най-злите престъпления в историята на човечеството. Стоящият пред вас подсъдим е обвинен не в проста кражба или убийство в разгара на свада, а в хладнокръвно и пресметнато ликвидиране на джентълмен, твърде изряден и благороден, че да бъде обработен по друг начин. Този джентълмен, Джеймс Престкот, не може сам да издигне глас в своя защита и да ви разкаже за нанесените му удари. Според обичая трябва да го сторят членовете на семейството му, та неговият зов за правосъдие да бъде чут от гроба и душата му да намери покой.
— Много добре — отзова се Търлоу. — Прекрасно начало.
— Като съдия съм длъжен да посоча на подсъдимия, че трябва да пази мълчание. Ако това е съдебен процес, то трябва да се спазват всички правила.
— Моите извинения.
— Не ви моля да осъдите този човек, без да са изложени в пълнота всички обстоятелства по делото. Те ще се окажат достатъчно, за да признаете без сянка на съмнение въпросната личност за виновна. Ще се огранича с излагане на фактите, не са нужни показни реторични аргументи. Благородството, лоялността и доблестта на сър Джеймс Престкот бяха такива, че той отдаде на краля всичко, което притежаваше, и бе готов да даде още повече. Когато повечето му съмишленици се предадоха, той се върна от изгнание, за да съдейства за благословената Реставрация, която днес ни дарява с благата си. Мнозина се присъединиха към него, но далеч не всички така всеотдайно, а някои, целящи единствено своята изгода. Други предадоха другарите си и благородното им дело, а всеки път, когато Джон Търлоу намираше такива хора, той ги използваше, после ги устройваше в удобно положение да вредят и да прехвърлят вината си. Основният му помощник, който би трябвало да бъде съден за деяния, погубили баща ми, е Джон Мордаунт.
Замълчах, за да проверя ще трепне ли той, като узнае доколко съм осведомен. Но не: той все така седеше неподвижно и с нищо не издаваше дори бегъл интерес. И аз продължих своята реч:
— Нека поясня. Мордаунт е най-малкият син в благородно семейство, което по време на войната старателно е избягвало да застане на нечия страна и се е надявало да се сдобие с благоволението на бъдещия победител, който и да се окажел той. Смятало се, че Мордаунт клони към краля, но бидейки твърде млад да се сражава, подобно на мнозина други бил отправен да пътешества из континента, където нищо не го заплашвало. Така той се озовал в Савоя и се запознал със Самюъл Морланд, служещ на Републиката.
— Мордаунт бил смятан за привърженик на краля, а Морланд бил поддръжник на Кромуел. Кога точно са станали съобщници с цел издигане не е известно, но вероятно помежду им вече всичко е било уговорено, когато сър Самюъл се прибрал в Англия през 1656 година. Мордаунт също се върнал и започнал да придобива добра слава сред роялистите; ала неговата ловкост, ум и хвалената му проницателност по мое мнение са се дължали до голяма степен на сведенията, които получавал от Морланд. Добрата му репутация роялистите заплатили скъпо, тъй като Мордаунт я придобил, като издавал всички техни замисли до един.
— Ала след това предателите извършили голяма грешка през петдесет и осма година и Мордаунт бил арестуван при повсеместните арести на всички, подозирани в симпатия към роялистите.
— Невъзможно е да си представим, че безпощаден човек като Джон Търлоу би позволил да бъде спасен тъй важен заговорник, ако той наистина се бе борил за делото на краля. Но бил ли е пратен той на бесилката заедно със своите другари? Бил ли е привързан към стол и подложен на мъчения, за да бъдат изтръгнати безценни сведения, които се е опитвал да скрие? Бил ли е поне държан под строга охрана? Не и не. Не минал месец и половина и той излязъл на свобода. Говорело се, че жена му подкупила съдебните заседатели.