— Няма да започна да лаская моя учен обвинител с похвала за прекрасната му реч, произнесена с искреност, на каквато е способен само предан син. В честността на казаното не се съмнявам, мъжеството и жаждата му за справедливост са безспорни и прави чест на тъй млад човек готовността да се нагърби с толкова тежка задача, без да разполага с ничия помощ.
— Само че тук е съд и в него няма място за чувства. Заради това съм длъжен да посоча, че представеното срещу мен обвинение е много нестабилно и неподкрепено с доказателства, които да имат тежест. Думата на бащата е безпрекословна за сина, но не и за съда. Ако възнамерявате да преобразите заключенията си във факти, трябва да се опрете на нещо повече от твърденията на човек, срещу когото има обвинения. Това, че съм погубил съвършено невинен човек, е извънредно сериозно обвинение и не може да се признае за основателно само въз основа на предположения.
— Сър Джеймс Престкот беше обвинен в предателство и това го погуби: признавам, че аз съм очевидният заподозрян. В течение на много години върху мен лежеше отговорността да осигуря безопасността на правителството и не отричам, че прибягвах към много и разнообразни методи. Нуждата го налагаше, тъй като срещу нас действително се устройваха заговори — в такова количество, че не мога да си ги припомня всичките. Подстрекатели се стремяха да хвърлят отново страната в ужаса на войната и гражданските междуособици. Мой дълг бе да възпрепятствам това и аз го изпълнявах, доколкото ми беше по силите.
— Имаше ли доносник, предател измежду привържениците на краля? Имаше, разбира се, и съвсем не един. Винаги се намират хора, готови да продадат приятелите си за пари, но много често стоката, която предлагаха, не ми беше потребна. Роялистите винаги са били извънредно глупави заговорници. Предполагаемите бунтове се готвеха с участието на толкова голям брой невъздържани в езика си хора, че трябваше да сме глухи, та да не научим за тях. Приписваната ми сатанинска мощ наистина е ласкателна, но такава не съществуваше: по-голямата част от успехите си дължах на глупостта на противниците си.
— Колкото до Самюъл Морланд, той не е лишен от способности, но неговата алчност и ненадеждност правеха услугите му съмнителни и аз отдавна имах желание да се откажа от тях. Ала нямаше как, защото той държеше най-полезния осведомител относно действията на поддръжниците на краля — човек, когото наричаше господин Барет.
— От всички правителствени източници този господин Барет бе несравнимо най-ценният. Стигаше само да зададем въпрос и Барет незабавно съобщаваше отговора чрез Самюъл. А Самюъл отказваше да разкрие кой е той. Ако се избавех от услугите на Самюъл, трябваше да се лиша и от господин Барет, а на Самюъл му стигаше ум да съобрази, че го търпя само по тази причина. Често се чудех дали не предава лично сведенията, затова имах грижата той да знае възможно най-малко за нашите планове и действия. До момента, в който размяната не стана прекалено неизгодна, не поставях пречки пред нея.
— Кой беше господин Барет? Вие сте съвършено прав, аз също стигнах до извода, че това е Джон Мордаунт, и го арестувах, за да го разпитам лично и да се помъча да установя с него пряка връзка, та за в бъдеще да мога да заобиколя Самюъл. Но Мордаунт отричаше всичко. Или бе заподозрял капан, или наистина нямаше нищо общо, или пък хранеше твърде силна лоялност към Самюъл. Така или иначе, нищо не получих от него.
— Това бе грешка от моя страна, тъй като стъпката ми издаде моята враждебност по отношение на Самюъл и когато му се удаде случай, той устрои заговор срещу мен и временно се лиших от длъжността си. Когато си върнах положението, той се уплаши от отмъщението ми и се прехвърли на страната на краля, а за да си спечели доверие там, обвини вашия баща.
— Както виждате, не възнамерявам тук да опровергавам, че предателят беше Джон Мордаунт и че баща ви бе пожертван, за да бъде опазен той. Макар че някои подробности бих поставил под съмнение, ако имахме време за това.
— Не признавам само едно обвинение, върху което е построена цялата ви теза срещу мен, и мога да докажа, че то е невярно. Твърдите, че аз съм причинил опозоряването на баща ви, че аз съм се погрижил за подправените документи и за разпространяване на слухове относно тях, а аз изрично твърдя, че не само не съм направил нищо такова, а и не бих могъл да го направя, защото по времето, когато се случи, вече нямах нито място в правителството, нито влияние.