— Уволниха ме от служба за Републиката в края на петдесет и девета година, когато Ричард Кромуел реши, че няма да може да остане Протектор, и се отказа от борбата. Жалко! Той не беше без способности. Бях лишен от власт заедно с него и в течение на много месеци не се ползвах с никакво влияние. А именно тогава са скалъпени документите, имащи отношение към баща ви и предадени на сър Джон Ръсел и съответно на сър Уилям Комптън. Това са прости факти. Казах, че в разсъжденията ви има един сериозен пропуск. Ето това е той. Тезата ви може да е вярна сама по себе си, но няма начин да се отнася до мен — заключи той.
Ето каква проста грешка бях допуснал и сега бях като ударен с чук по главата. При всичките ми сериозни проучвания нито веднъж не бях помислил за хаоса, съпровождащ последните дни на Републиката, за ожесточената борба за положение и предателства помежду бивши съобщници, когато са се опитвали да спасят себе си и цялата си корумпирана система от гибел. Кромуел умря, на власт дойде синът му, после беше свален от власт и едни парламентарни фанатици започнаха да сменят други. В цялата тази вихрушка Търлоу временно бе изпуснал юздите. Знаех за това обстоятелство, но не го сметнах за важно, не сверих фактите и датите. И от самото начало на речта ми Търлоу бе чакал, докато красноречието ми не се изчерпа, като бе знаел, че само да духне с уста и ще разсее цялото ми обвинение срещу него.
— Казвате, че Морланд еднолично е довел до съсипването на баща ми?
— Това е едно възможно тълкуване — невъзмутимо заяви Търлоу. — И най-очевидното, ако се изхожда от събраните от вас факти.
— Какво да правя тогава?
— Мислех, че сте дошли да ме убиете, а не да ми искате съвет.
Той знаеше, че се е спасил. Само дето не ми каза направо, че когато бях разговарял с Мордаунт, а после с Морланд, бях стоял лице в лице с виновниците. От единия си бях тръгнал, след като му изсипах куп благодарности и благопожелания. Другия бях сметнал само за оръдие, алчен подлец може би, но по същността си само източник на сведения и нищо повече. Сега се чувствах глупак и изгарях от срам, задето този човек беше видял всичката ми глупост и ми я бе посочил с такова хладнокръвие.
— Време е да приключваме с това — обади се Търлоу. — Смятате ли ме за виновен, или не? Вече ви казах: решението ще вземете вие, а аз ще приема присъдата ви.
Поклатих глава, а очите ми бяха пълни със сълзи на разочарование и срам.
— Това не е достатъчно, длъжен сте да обявите присъдата — настоя той.
— Невинен — промърморих.
— Моля? Простете, но не ви чух.
— Невинен! — викнах насреща му. — Невинен, невинен, невинен! Сега чухте ли?
— Чух, благодаря ви. Е, след като доказахте колко силно тачите справедливостта, а разбирам какво ви струваше това, и аз ще докажа същото. Ако ви е нужен моят съвет, ще ви го дам. Разкажете ми всичко, което сте направили, прочели, казали, помислили и видели. Тогава ще ми стане ясно мога ли да ви помогна с нещо.
Той отново плесна с ръце, слугата влезе и този път получи нареждане да донесе храна и да сложи дърва в огъня. Заех се да разказвам и обяснявам, като започнах от самото начало и премълчах само за помощта и съдействието, оказани ми от лорд Бристол. Бях обещал да не говоря за това и не исках да разгневя бъдещия си покровител, като не удържа на думата си. Разправих дори за магията, наложена ми от Сара Блънди, и за решимостта си веднъж завинаги да сложа край на борбата помежду ни. Но изоставих тази тема дотук, защото тя нямаше отношение към него, а и по изражението му виждах, че той не вярва в подобни неща.
— Имате предимство във възможността си да обвините Мордаунт, тъй като мнозина не го обичат и той е тясно свързан с лорд Кларендън. Предложете стоката си на нужните купувачи и ще получите висока цена.
— На кого по-точно?
— Предполагам, че сър Уилям Комптън ще бъде разбираемо провокиран да ви преследва съдебно за вашето нападение. Тъй като в същото време ненавижда лорд Кларендън, може да е склонен да се откаже от иск срещу вас в замяна на това, че ще допринесете за провала на най-големия му враг. Ако Мордаунт, приятелят на Кларендън, понесе удар, то това ще се отрази и на самия Кларендън. А за такова нещо освен сър Уилям Комптън щедро ще ви се отблагодарят и други хора. Добре е да се обърнете към тях и да видите какво могат да предложат в замяна.
— Всичко това звучи много добре — отвърнах, като не си позволих надежда след толкова разочарования. — Но аз съм беглец. Ако замина за Лондон или дори за Оксфорд, ще бъда арестуван. Как бих могъл да се обърна към когото и да било?