Сторих много неща в живота си, за които съжалявам, и ако имах възможност, днес бих постъпил другояче. Но дългът ми стоеше над всичко и ми носи утеха мисълта, че са ми опростени най-тежките ми провинения. Бог бе милостив и макар никой човек да не го заслужава, моето спасение не бе несправедливо. Не бих притежавал толкова много и не бих се радвал на такъв душевен покой, ако не бях закрилян свише. На Него се уповавам и винаги съм се старал да Му служа, доколкото са ми позволявали силите. В изчистването ми от всякакви клевети виждам залог за Неговото благоволение към мен.
Тайнописът на съглашението
Идолите на Театъра са вселени в човешкия Ум от философски течения и от изопачените Закони на демонстрацията. Всички философски учения дотук са просто поставени на сцена комедии, показващи измислени театрални светове.
Първа глава
След като ми бяха изпратени записките на паписта Марко да Кола, смятам за нужно да изразя своето мнение за в случай че и други попаднат на драсканиците му и повярват на казаното от него. Ето защо заявявам направо: този Кола е зловреден, коварен и нагъл лъжец. Простодушното удивление, юношеският ентусиазъм и откритост, с каквито се описва в своя разказ, са чудовищна измама. Сатаната е майстор на заблудата и е обучил слугите си на своите фокуси. „Ваш баща е дяволът… защото е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан, глава 8, стих 44). Тук възнамерявам да изоблича цялото двуличие, което се съдържа в мемоарите му, неговия „истински“ разказ за пътешествието му в Англия (както го нарича). Този Кола беше отвратително човешко същество, кръвожаден убиец и велик измамник. Само по милостта на Провидението се спасих в онази нощ, когато той се опита да ме отрови, а за свое нещастие Гроув прибра бутилката и умря вместо мен. Очаквах покушение още от деня, в който пристигна в Оксфорд, но очаквах и повече — нещо като нож в гърба. Не бях предвидил такава коварна атака и не бях подготвен за нея. Колкото до момичето на име Сара Блънди, бих я пощадил, ако беше възможно, но нямаше как. Тя загина невинна, още една от многото жертви на Кола, но щяха да са далеч повече, ако тогава не си бях премълчал. Трудно ми бе да взема такова решение, но все пак намирам, че имам извинение за тази неправда. Опасността бе огромна, а собствените ми страдания — не по-малки.
Твърдя го спокойно и след сериозен размисъл, но ми струва много да се въздържам, защото пристигането на ръкописа ме потресе до дъното на душата ми. Всъщност Лоуър не бе имал намерение да ми го праща; чак когато научих за неговото съществуване, настоях да го получа и дадох да се разбере, че няма да приема отказ. Намерението ми бе да го разоблича като фалшификат, защото не можех да допусна, че е истински, но сега виждам, че първоначалното ми убеждение е било погрешно. Противно на вярванията ми и на уверенията на хора, чиято искреност не бих оспорил, очевидно е, че Марко да Кола действително е още жив.
Не знам как е възможно и от все сърце ми се щеше да не бе така, тъй като положих всички усилия да бъде застигнат от смъртта и бях сигурен, че тъкмо това се е случило. Беше ми казано, че е отведен до борда на кораба и е бил блъснат в Северно море, за да бъде наказан за деянията си и устата му да бъде затворена завинаги. Лично капитанът ме увери как е задържал кораба в близост, докато злодеят е потънал под водата. Знанието за това ми даваше утеха през годините, а ето че бях грубо лишен от нея, защото ръкописът доказва, че бях излъган и победата ми се оказа измамна. Не знам защо се получи така, но вече е твърде късно да се установи истината. Повечето от онези, които биха могли да знаят отговора, са покойници и сега служат на нови господари.