Не мога да кажа, че беше приятен човек; официалният му маниер граничеше с гротеска, толкова старателно се стремеше да спазва всички тънкости на етикета и да подчертава разликата в ранга. Вероятно бе резултат от твърде дълъг престой в Испания, която е прочута с подобни фасони. Направи си труда да ми обясни, че е осигурил за мен тапицирано кресло от уважение към званието ми на доктор от университет; очевидно други трябваше да се задоволяват с твърда седалка или да останат прави в зависимост от положението им. Неразумно би било да намекна, че намирам подобна церемониалност нелепа; не знаех какво иска, а предстоеше правителството да изпрати в университета комисия, която да отстрани членове на факултета, назначени от Републиката. Самият аз именно така постъпих в Новия колеж и поради това не исках да дразня господин Бенет. Имах желание да запазя мястото си.
— Как намирате състоянието на кралството на Негово Величество? — внезапно премина той по същество, като явно не бе свикнал да губи време да предразполага гостите си или да печели доверието им.
Установил съм, че този номер често се прилага от хората с власт.
Отговорих, че, естествено, всички поданици на Негово Величество се радват на благополучното му завръщане на трона, който му се полага по право. Бенет изсумтя.
— Как обяснявате тогава факта, че току-що ни се наложи да обесим още половин дузина фанатици, защото заговорничеха срещу правителството?
— Лукав е тоя род — отвърнах (Лука, глава 11, стих 29).
Той подхвърли към мен снопче писма.
— Какво мислите за това?
Разгледах ги внимателно, после махнах пренебрежително с ръка.
— Шифровани писма — отговорих.
— Можете ли да ги разчетете?
— Не и на момента.
— Но можете ли да разгадаете смисъла им?
— Стига да не са особено хитро закодирани, да. Имам голям опит в тези неща.
— Известно ми е. Работили сте при Търлоу, нали?
— Не съм му съобщавал сведения, които биха могли да навредят на делото на краля, макар да беше във възможностите ми да причиня големи вреди.
— Готов ли сте сега да използвате дарбата си за добри дела?
— Естествено. Аз съм верен слуга на Негово Величество. Надявам се, помните как се изложих на риск, когато протестирах срещу убийството на покойния крал.
— Успокоявахте съвестта си, но не дотолкова, че да напуснете мястото си в университета или да отклоните повишение, когато ви беше предложено — хладно коментира той с тон, който не остави у мен особени надежди да се сдобия с благоразположението му. — Все едно. Сега може да се порадвате на възможността да покажете докъде се простира вашата преданост. Разшифровайте ми тези писма до утре сутринта.
С това аудиенцията приключи и аз не знаех дали да благославям, или да проклинам съдбата си. Върнах се в странноприемницата, в която обикновено отсядах в Лондон — това беше преди да се сдобия с къщата си на Боу Стрийт, след като бащата на съпругата ми почина — и се залових за работа. Задачата ми отне целия ден и голяма част от нощта. Изкуството на дешифрирането е сложно нещо и става все по-трудно. Често всичко се свежда до това да установиш как една буква или група букви е подменена с друга — например „а“ замества пълния член, „4“ — думата „крал“, буквата „г“ — буквата „в“, „д“ е „л“, „х“ е „он“, „ф“ е „д“ и така лесно се разчита, че „4агдхфх“ означава „кралят е в Лондон“. Ще забележите, че макар методът на заместване на една буква с друга да е твърде прост (затова бе предпочитан през войната от роялистите, тъй като, опасявам се, те бяха хора с твърде семпли способности), онази негова разновидност, при която в един случай дадена буква заменя друга буква, а в друг — сричка или цяла дума, е далеч по-сложна. Все пак и той не създава непреодолими препятствия. Много по-затруднителен е методът, при който значението, придавано на буквите, се мени постоянно. За пръв път той е предложен в Англия от лорд Бейкън, но доколкото разбрах, в действителност бил изобретен от някакъв флорентинец преди повече от сто години, а сега са си го присвоили французите, тази нагла нация, дето не търпи нещо да не произлиза от нейните земи. Крадат онова, което не им принадлежи, и аз самият пострадах, когато жалък писар на име Ферма посмя да си присвои авторството над моя труд върху естествените числа.
Ще се помъча да обясня. Същността на метода се заключава в това, че и изпращачът, и получателят трябва да разполагат с един и същ текст. Съобщението започва с група цифри — например 124,5: което означава, че ключът трябва да бъде търсен на страница 124, дума 5 от уговорения текст. Да предположим, че тази страница започва така: „И Хатах отиде при Мардохея на градската стъгда, що беше пред царските врата.“ (Естир, глава 4, стих 6 — озадачаващ текст, на който аз лично посветих разяснителна проповед и светът скоро ще се запознае с нея). Петата дума „Мардохей“ е изходният пункт и съответно буквата „а“ заменяме с буквата „м“, което ни дава азбуката: