Сред враговете на кралството имаше способни и опитни хора; това бе известно на всеки, който бе станал свидетел (като мен) на победата на армията на Кромуел. Нещо повече, те бяха фанатици, готови да идат на смърт в името на своята заблуда. Бяха вкусили властта и „в устата им тя бе сладка като мед“ (Откровение, Глава 10, стих 9). Още по-голяма опасност криеше фактът, че чужденци бяха готови на драго сърце да ги манипулират и подстрекават. Моите взаимодействия с Кола (които възнамерявам да опиша тук) бяха опасно и много тайно дело. Вярата в Бог е нещо велико, но Бог също така очаква и сами да се грижим за себе си. Най-сериозната ми тревога бе, че хората на власт щяха да бъдат обзети от самодоволство и да подценят враговете ни. Макар и господин Бенет да не ми бе по сърце, с него ни обединяваше увереността, че е необходимо да се противостои с дела на съществуващата заплаха.
И така, аз се върнах в Оксфорд, възобнових математическите си занимания и се залових да плета паяжина, в която да ловя враговете на краля. Господин Бенет се показа много проницателен, като избра мен за тази задача, защото не само притежавах необходимия опит и способности, но се намирах в самия център на кралството и, то се знае, имах мрежа от контакти в Европа, които можех да използвам. Републиката на учените не знае граници и кое може да е по-естествено от това да си кореспондираш с колеги от различни страни, за да научиш възгледите им в математиката, философията… и в другите области на живота. Постепенно и при много умерени разходи успях да се сдобия с по-добра картина от всеки друг за ставащото наоколо. То се знае, не се вдигнах до нивото на господин Търлоу, но макар и никога да не се ползвах докрай с доверието на господарите си, преследвах техните врагове и в повечето случаи успявах да „напратя върху им беди и да изхвърля срещу тях стрелите си“ (Второзаконие, глава 32, стих 23).
Втора глава
За пръв път научих за Марко да Кола, така наречения благороден венецианец, от писмата на мой кореспондент от Нидерландия, на когото правителството плащаше умерено възнаграждение, за да наблюдава английски размирници в изгнание.
По-конкретно му бе възложено да следи за най-бегли контакти между тях и някой, приближен до холандското правителство, да регистрира всякакви отлъчвания или подозрителни новопристигнали. През октомври 1662 година този човек ми написа (подозирам, че повече, за да си оправдае получаваното злато, отколкото по друга причина), че в Лайден е пристигнал венецианец с фамилия Кола, който често общувал с изгнаниците.
Ето това беше. Разбира се, по онова време нямаше никаква причина да се предполага, че този човек изобщо не е странстващ учен. Не му отделих особено внимание, само написах на търговец, който тогава пътуваше из Италия да купува картини за англичани, дарени повече с пари, отколкото с разум, с молба да идентифицира този човек. Посочвам между другото, че търговците на картини (сега по-разпространени, след като внасянето на такива творби в страната стана законно) могат да послужат за отлични шпиони, тъй като пристигат и си заминават, когато поискат, и у никого не извикват подозрения. Занятието им ги свързва с влиятелни хора, но самите те са толкова нископоставени и нелепи с претенциите си за произход и образованост, че малцина ги приемат сериозно.
Получих отговор чак в началото на 1663 година: слабата ангажираност на моя кореспондент и мудната зимна поща се обединиха срещу мен. Но и закъснялото писмо не донесе нищо значително, а за да не ме сметне някой за небрежен, цитирам по-долу посланието на господин Джаксън.
Преподобни и учени господине!
В отговор на молбата ви, покрай моите дела за придобиване във Венеция на предмети на изкуството за лорд Съндърланд и други някои господа, избрах удобен момент да разпитам за интересуващото ви лице. Този Кола, както личи по всичко, е син на търговец и няколко години е учил в университета на Падуа. На около трийсет години е, среден на ръст, добре сложен. Малко успях да разузная за него, тъй като толкова отдавна е напуснал Венецианската република, че мнозина тук го смятат за умрял. Той обаче си е спечелил славата на точен стрелец и отличен фехтовач. Според слуховете търговският агент на баща му в Лондон, Джовани ди Пиетро, действа като наблюдател на политическите дела в Англия за венецианския посланик в Париж, а по-големият му син Андреа е свещеник и изповедник на кардинал Флавио Чиги, племенник на папа Александър. Ако сметнете, че е нужно да продължа с разпитването, ще се радвам да услужа.