За пръв път го срещнах, когато бе разпитван в канцеларията на Търлоу относно група, смятана за твърде радикална и потенциално опасна за мира в страната; по това време беше около шестнайсетгодишен. Аз просто присъствах, не водех разпита (не ми стига търпението за такива неща) и веднага бях поразен от откровената прямота на отговорите му, издаваща зрялост, рядка за някой на неговите години и с неговото положение. Всъщност той с нищо не се бе провинил и бе извън всяко подозрение, но имаше познанство с опасни хора, макар и изобщо да не споделяше тяхната вяра и възгледи. Само по принуда и крайно неохотно съобщи сведения за приятелите си и аз намерих тази негова лоялност за похвална черта, казах си, че ако тя бъде насочена към по-достойна цел, от това неуко момче може да излезе съвсем свестен човек.
Разпитът му бе запазен в тайна, та той да не се лиши от доверието на своето обкръжение, а аз му предложих да постъпи на служба при мен срещу прилично заплащане и той бе толкова поразен от усмихналото му се щастие, че се съгласи без колебание. Още тогава притежаваше някои познания (покойният му баща беше работил като печатар в града) и умееше да чете и пише без грешки. Когато го изкуших с познание, реагира с ентусиазъм, какъвто не съм срещал у свой ученик нито преди, нито след него.
Тези, които ме познават, ще се зачудят — известно ми е, че се ползвам с име на нетърпелив и раздразнителен човек. С готовност признавам, че не понасям мързеливите, глупавите, незаинтересованите и онези, които бързо се отегчават. Но дайте ми истински ученик, горящ от жажда за знания, на когото му стига капка бистра вода, за да копнее за цялата река на науката, и ще му отделя всичката потребна грижа. Да поема момче като Матю, да го формирам като личност, да го уча на нови неща и да подхранвам ума му, бе обогатяващо преживяване, но то също така изискваше много усилия и голяма всеотдайност. Зачеването на деца е вулгарен акт на природата, всеки глупак е в състояние да го изпълни — селяните го могат, жените го могат. Но да създадеш от тези шавливи и неоформени бучки плът мъдри и добродетелни хора, е задача по силите само на мъже и единствени те могат да оценят по достойнство плодовете на положения от тях труд.
„Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него дори когато остарее“ (Притчи глава 22, стих 6). Не хранех прекомерни надежди, но мислех, че след време ще го уредя на правителствена служба и накрая ще му предам знанията си по криптография, та да е полезен и сам да си пробива пътя. Плановете ми се осъществиха изцяло: колкото и бързо Матю да усвояваше науките, знаех, че може да напредва още по-стремително. Признавам си, това разпалваше желанието ми той да отива още по-далеч, и нерядко губех самообладание, когато построяваше фраза погрешно или се луташе в прости математически задачи. Но вярвам, той знаеше, че гневът ми произтича от обич и честолюбиви намерения за бъдещето му, затова винаги и във всичко се стремеше да заслужи похвалата ми.
Понякога дори се трудеше прекалено усилено, но въпреки това аз не преставах да го пришпорвам, а в същото време единственото ми желание бе да го помоля да си почине и да поспи или пък да го възнаградя с някакъв знак за обичта ми към него. Веднъж станах през нощта и го заварих захлупен върху бюрото ми. Всички книжа бяха в пълен безпорядък, свещта беше капала върху записките ми, а чаша с вода се беше разляла върху недовършено от мен писмо. Изпаднах в ярост, бидейки по природа извънредно акуратен човек, мигом го тръшнах на пода и го набих. Той не възрази с нито дума, нищо не каза в своя защита, а прие наказанието си покорно. Едва по-късно (и не от него) узнах, че прекарал без сън цяла нощ в опит да реши логическа задача, която му бях възложил, и накрая заспал от изтощение. Беше ми много тежко да не го помоля за прошка, да не отстъпя пред чувствата си. Предполагам, че не е отгатнал моето разкаяние, защото стига само чрез най-бегло съмнение да се подкопае пълното подчинение, властта на авторитета ще бъде изгубена завинаги, а от това ще пострада по-слабият. Виждаме го на всяка крачка.
Естествено, беше ми известно, че Матю се познава с хора, притежаващи подозрителни възгледи, граничещи с бунтовничество, и не можех да се въздържа да се възползвам от случая, та да му възлагам малки поръчки и събиране на слухове. В това често неприятно и срамотно задължение той се оказа безценен, тъй като беше едновременно умен и наблюдателен. За разлика от мнозина, на които ми се е налагало да разчитам — повечето разбойници, крадци и слабоумни, чиито думи не могат да се приемат на вяра, — Матю много скоро извоюва пълното ми доверие. Виках го при себе си, когато бях в Лондон, а от Оксфорд му пишех през ден, тъй като намирах вдъхновение в компанията му и тъгувах по него, когато бивахме разделени, както, надявам се, и аз съм му липсвал.