Открих Уилямс и споделих с него, че обмислям дали да не вложа сериозна сума в търговска къща Да Кола. Попитах го дали мога да смятам човека начело на нея здравомислещ и достоен за доверие. Уилямс ме изгледа с недоумение и предпазливо отговори, че доколкото му е известно, търговска къща Да Кола разчита само на собствени капитали и той много ще се учуди, ако узнае, че Да Кола действително се кани да работи със съдружници. Вдигнах рамене и отвърнах, че само повтарям каквото съм дочул.
— Ами тогава следва да ви благодаря за сведенията — каза той. — Думите ви потвърждават моите подозрения.
— И какви са те?
— Изглежда Да Кола изпитва сериозни затруднения. Войната на Венеция с турците нанесе тежък ущърб на търговията. Той винаги е търгувал с Левантия. Миналата година изгуби два кораба с товар, а Венецианската република все още не може да проникне на пазарите, държани от испанци и португалци. Той е много опитен търговец, но хората, с които може да търгува, все повече намаляват.
— И затова е открил кантора тук, така ли?
— Несъмнено. Ако не продаваше стоки в Англия, не би се удържал дълго над водата. А що за предприятие е това?
Отвърнах, че не знам точно, но са ме уверили, че ще дава големи приходи.
— Вероятно щамповани коприни. Много изгодни, ако знаете какво правите, в противен случай са истинско бедствие. Морската вода и коприната са опасно съседство.
— Той има ли свои кораби?
— О, да, при това отлично екипирани.
— И май има агент в Лондон на име Ди Пиетро. Що за човек е?
— Малко го познавам. Държи се встрани. Не общува с нашите търговци, затова пък е в близки отношения с амстердамските евреи. Отново предупреждавам: ако започнем война с холандците, тези познанства ще се окажат напълно безполезни. На Кола ще му се наложи да избира страна и така ще изгуби част от пазарите.
— На колко години е този Пиетро?
— О, не е младок. Към петдесет според мен. Понякога говори как му било време да се върне в родината и да се отдаде на почивка, но веднага добавя, че работодателят му има твърде много деца, които трябва да осигури.
— И колко са децата?
— Май че пет, но три от тях са момичета. Горкият човек.
Въздъхнах съчувствено, та макар и да бе възможно мъжът да се окаже враг. Достатъчно знаех за търговията, та да ми е ясно, че за търговеца най-важното бе да задържи капитала за себе си, а три дъщери можеха да са убийствено бреме. За щастие, макар двамата ми синове да са глупаци, на вид са достатъчно прилични, та да ги оженя за богати моми.
— Тежко разочарование за него — продължаваше през това време Уилямс. — Особено ако си припомним, че синовете му не са склонни да вървят по неговите стъпки. Единият е свещеник и — ще ме прощавате, докторе, — годен само да харчи пари, а не да ги умножава. Другият май се изявява на военното поприще, поне преди време, отдавна не съм чувал нищо за него.
— Военно? — попитах изненадан, тъй като този важен факт очевидно бе убягнал на търговеца на картини.
Реших, че ще го смъмря за тази небрежност.
— Така чух. Явно никога не е проявявал склонност към търговията, а бащата бил достатъчно благоразумен да не упражнява принуда. Ето защо Кола ожени най-голямата си дъщеря за братовчед, който върти делата му в Левантия.
— Убеден ли сте, че той е военен? Откъде ви е известно? — повторих въпроса си, с което май събудих подозрения у Уилямс.
— Докторе, нищо повече не знам — отвърна ми той търпеливо. — Всичките си сведения черпя от разговори по кафенетата.
— Тогава ми разкажете каквото сте чули.
— Нима сведенията за сина ще ви убедят да вложите капитал в делото на бащата?
— Аз съм човек предпазлив и смятам за нужно да узная всичко възможно. Съгласете се, че своеволното потомство може да навлече тежки разходи. Ами ако синът е затънал в дългове и кредиторите му изискат плащане от бащата, докато той държи моите пари?