За да се сдобия с онези писма, бях принуден да се обърна към услугите на някакъв тип на име Джон Кут, чиято лоялност към краля се дължеше изключително на факта, че го спипах как в пияно състояние едва не уби жена си, а после преряза гърлото на мъж, защото (по неговите думи) се опитал да му сложи рога. Никой не би го нарекъл умен, но пък го биваше да прониква с взлом в хорските къщи и ми беше изключително задължен. Вярвах, че ще се справи, но не пропуснах точно да му обясня какво и как да свърши. Внуших му в никой случай да не прибягва към насилие и толкова пъти наблегнах на това, че и най-тъпият нямаше как да не ме разбере.
Така ми се струваше поне. Когато Матю ми съобщи, че пакетът е доставен в дома на Ди Пиетро и още на другия ден ще бъде изпратен с първия кораб, заповядах на Кут спешно да ми го донесе. Кут послушно се върна няколко часа по-късно и ми донесе торба с готова за изпращане поща, включваща писмата, доставени от Матю. Отворих ги, после той ги върна. А на следващата сутрин Матю пристигна при мен с новината, че синьор Ди Пиетро е убит.
Това ме хвърли в смут и ужас и молих Бог да ми опрости безразсъдството. Ясно ми бе какво се е случило, въпреки всичкото отричане на Кут. Беше проникнал в дома на човека и вместо просто да вземе пощата, бе решил да си присвои и онова, което се съдържаше в ковчежето с парите. Шумът бе събудил Ди Пиетро, който бе станал да узнае откъде идва той, а Кут безжалостно му бе прерязал гърлото, така че едва не бе отделил главата от тялото.
С течение на времето изтръгнах от него признание. Осмели се да ме попита какво ми влизало на мен в работата дали бил убил търговеца, или не. Бях си получил искания пакет. Тук изгубих самообладание и го прекъснах. Заявих му, че ще се върне в затвора и ако гъкне пред някого за случилото се, ще бъде обесен. Дори и той схвана колко съм сериозен и с това печалното произшествие бе предадено на забвение. Не след дълго научих, че Да Кола-баща имал съдружник англичанин, който се бе възползвал да си присвои целия бизнес, без да го е грижа за откриването на виновника на злодеянието, донесло му такава изгода. Минаха много дни, но накрая — и не без усилия — се успокоих, като отчасти успях да уверя себе си, че господин Бенет няма да научи нищо за случилото се.
Трета глава
Това нежелано произшествие поне ми предостави торбата с пощата за Ди Пиетро, която се оказа много по-интересна, отколкото можех да се надявам. Освен писмата, предназначени за размирниците на континента, там имаше още едно, произлизащо от различен и неизвестен източник. Прегледах го просто по силата на навика, придобит, докато бях на служба при Търлоу, да проверявам всяка торба с поща за подозрителна кореспонденция. Писмата бяха общо дванайсет: едно от радикали, десет съвършено безобидни с отношение единствено към търговия и въпросното писмо. Самото отсъствие на адрес вече би привлякло вниманието ми, но това, че печатът на обратната му страна беше гладък, събуди решимостта ми да узная неговото съдържание. Съжалявах само, че нямах под ръка онова нищожество Самюъл Морланд, защото нямаше друг човек, който да умее мигновено да снеме печат и после отново да го върне, така че намесата да остане незабелязана. На мен тази деликатна задача ми струваше много усилия и твърде много богохулствах, докато се борех да я изпълня. Ала постигнах своето, при това се справих отлично и бях уверен, че след онова, което писмото ще претърпи при превозването си, никой нищо няма да забележи.
А делото си струваше подобен труд. Вътре се оказа най-добрият образец на тайнопис, какъвто ми се бе случвало да видя — дълго писмо, приблизително от дванайсет хиляди знака сложен шифър по случаен избор, какъвто описах по-горе. Като го гледах, изпитах трепет, съзнавайки, че това е загадка, достойна за моя талант. Но дълбоко в съзнанието ми се мерна и друга, по-тревожна мисъл, тъй като тайнописът е подобен на музиката и си има свой ритъм. Този, докато преглеждах писмото, прозвуча в главата ми с познат напев, вече чуван преди. Само че не можех да си припомня що за мелодия беше това.