Това винаги ми е служило като компас и във философията, и в службата за правителството: човешкият разум е слаб и често не е способен да схване модели, които на пръв поглед противоречат на всяка логика. Кодовете, на дешифрирането на които отдадох толкова от живота си, са прост пример за това, защото кой би бил способен да разбере (ако не го знае), че безсмисленото наглед струпване на букви може да съобщи на читателя мислите на най-влиятелните хора в страната, на най-опасните, посветени в това изкуство. Противоречи на здравия разум, но е така. Логика, неподвластна на човешкото разбиране, често може да се срещне в Божиите творения, дотолкова, че съм имал случаи да се посмея над господин Лок, който поставя здравия разум в центъра на своята философия. „Той върши велики дела, за нас непостижими“ (Йова, глава 37, стих 5). Постоянно го забравяме и скъпо си плащаме за това.
Логиката диктуваше, че испанците не биха си развързвали кесиите, за да върнат на власт сектантите републиканци, а също и че въпросните сектанти не биха се подчинили доброволно на испанската политика. Ала доказателствата започваха да сочат към сговор между тях. На този етап все още не успявах да се ориентирам, затова се въздържах да градя теории, но и отказвах да отхвърля уликите само защото за момента противоречаха на здравия разум.
То се знае, щях да се изложа на присмех, ако бях представил сведенията си на господин Бенет, който се гордееше с познаването си на испанците и беше убеден в тяхното приятелство. Не можех и да предприема никакви мерки срещу сектантите, докато не извършеха нещо престъпно. И така, бездействах и пазех подозренията за себе си, докато не дойдеше моментът да разшифровам писмото, да открия кой го е написал и не съберях нови доказателства — и тогава може би щях да представя нещата по-обосновано. Хранех големи надежди, че Матю е запомнил моите наставления колко е важно да се сдобие с ключа към писмото, тъй като сега беше трудно да се свързвам с него. Междувременно написах доклад до господин Бенет, като го информирах (най-общо), че в кръговете на радикалите нещо се мъти, а също така го уверих в преданата си служба към него.
Седмица по-късно Матю оправда доверието ми и аз получих още едно писмо, съдържащо някои нужни ми сведения. Предлагаше четири възможни книги и молеше за извинение, че не е успял да се сдобие с по-точни улики. Отново отишъл с писмото в посолството и този път го завели в неголяма стая, по всяка вероятност кабинет. Намерил я отвратителна, защото навсякъде висели разпятия и витаел дух на идолопоклонничество, но докато чакал появата на самия Кола, видял на бюрото четири книги и набързо записал заглавията им. Останах доволен, защото затвърди вярата ми в него: подобна постъпка няма как да не се приеме като умна и смела — заплашвала го е немалка опасност някой да влезе в кабинета, докато е пишел. За беда тънкостите на изкуството на криптографията му убягваха и той не се бе досетил (възможно е и аз да имам вина за това, защото не му дадох нужните наставления), че различните издания на една и съща книга се отличават едно от друго и ако нямам в ръце точното издание, то е същото като да нямам точната книга. На мое разположение се оказа преписаното от него буква по буква, без да има никакво понятие за смисъла.
Titi liuii ех rec heins ludg II polid hist nouo corol
Duaci thorn Vtop rob alsop eucl oct
Не по-малко важно, но далеч по-опасно беше запознанството му със самия Кола и аз получих първата си представа каква велика власт да смущава и заблуждава, притежаваше този човек. Запазих писмото. То се знае, пазя всички вещи, припомнящи ми за Матю — всяко писмо, всяка малка тетрадка, изписана от него, лежат в сребърна кутия, увити в коприна и превързани с кичур негова коса, който му откраднах една нощ, докато спеше. Зрението ми отслабва и скоро вече няма да мога да чета думите му, а тогава ще изгоря всичко негово, защото няма да понеса някой да ми ги чете на глас или да ми се надсмива за моята слабост. Последната ми връзка с него ще изчезне, когато светлината угасне за мен. Дори и сега отварям тази кутия не много често, тъй като ме обзема непоносима печал.
Кола не бе пропуснал да пусне в ход своето обаяние и да съблазни юношата — твърде млад и наивен, за да схване разликата между истинската доброта и изкуственото ѝ подобие — да подхване познанство с него, а после и имитация на приятелство.
Той е кръглолик човек с блестящи очи и когато се появи, аз му предадох писмото. Усмихна се, благодари ми, потупа ме по рамото и ми даде сребърен гулден. След това подробно ме разпита за какви ли не неща, като прояви жив интерес към отговорите ми и дори ме покани да отида отново, за да си поприказваме още.