Дължа да кажа, господине, че той с нищо не показа да има отношение към политически дела и нито веднъж не изрече нещо осъдително. Напротив, държа се като истински джентълмен, учтив в обноските си и естествен в общуването и разговора…
Колко е лесно да измамиш доверчива душа! Този Кола чрез преструвки се домогваше до доверието на младежа, като без съмнение разговаряше с него с лекотата на мимолетно познанство, несравнимо с грижата, която аз му бях посветил през всички тези години. Не е трудно да очароваш и развличаш, далеч по-трудно е да обичаш и просвещаваш. Матю, уви, не беше още достатъчно зрял и опитен, за да улови тази разлика, и стана лека плячка за италианеца, който го приспа с приказки, докато не настъпи часът да нанесе удар.
Писмото ме разтревожи, защото повече от всичко се опасявах дали Матю с природната си приветливост няма да изтърве някоя непремерена дума, с която да издаде пред Кола моето внимание към него. Незабавно му написах и го предупредих да стои настрани от италианеца. После се насилих да съсредоточа вниманието си върху по-лесни за решаване задачи и отново се заех с кодираното писмо и ключа към него.
Само една от книгите, упоменати от Матю, можеше да е нужната и трудността бе да се определи коя именно. Най-простото решение ми бе отказано: знаех, че Евклид във формат една осма от листа е издаван само веднъж — в Париж през 1621 година, и разполагах с това издание в библиотеката си. Бе достатъчно просто да установя, че то не бе онова, което ми трябваше. Оставаха още три. Ето защо с връщането си в Оксфорд незабавно поканих един млад чудак, господин Антъни Уд, за когото знаех, че е голям познавач на книгите. В онези дни му направих немалко услуги и бях заслужил благодарността му, като го допуснах до ръкописи, поверени ми за съхранение. Той беше трогателно нетърпелив в желанието си да ми се отплати, но за сметка на това трябваше да слушам безконечните му излияния за това и онова издание. Навярно бе решил, че ме интересуват и най-дребните подробности от мъдростта на древните автори, и се опитваше да ми угоди, като ме въвличаше в начетени дискусии.
Мина немалко време, преди да се върне отново в стаята ми една вечер (строителните работи в дома ми ме бяха принудили да се настаня в Новия колеж — злополучно обстоятелство, което ще разясня по-нататък) и да заяви, че е успял да определи какви книги се имат предвид, макар по негово мнение да съществували по-добри издания на Томас Мор или Полидор Вергилий, при това на по-умерена цена.
Не ми беше драго да участвам в такива глупави игри, но все пак търпеливо обясних, че съм си наумил да имам тъкмо тях. Казах, че имам желание да сравня различните издания, за да подготвя за света пълен вариант, без грешки. Уд изрази огромното си възхищение от моето предано служене на науката и заяви, че прекрасно ме разбирал. „Утопия“ на Томас Мор, уведоми ме, била отпечатана в една четвърт — това несъмнено бил преводът на Робинсън, който Олсъп издал през 1624 година и можел да го твърди с точност, тъй като Олсъп пуснал само едно издание, преди времената да се променят и публикуването на католически светци да се превърне в рисковано занятие. По думите му един екземпляр се намирал в Бодлеанската библиотека. С „История“ на Полидор Вергилий също нямало да има затруднения — не съществували толкова много издания на този прекрасен автор, публикувани в Дуе. По всяка вероятност това било уникалното издание на Джордж Лили в една осма от листа, отпечатано през 1603 година. Човек лесно можел да се сдобие с екземпляри и всъщност едва онзи ден видял такъв при господин Хийт, книгопродавеца, за цена от един шилинг и шест пенса. Сигурен бил, че можел да го спазари и за по-малко — сякаш ме бе грижа за някакви си два пенса.
— А четвъртата?
— В нея е цялата трудност — отвърна той. — Струва ми се, знам за какво става дума. Издава го, разбира се, съкращението „хайнс“ — от фамилията на издателя. Това сочи към забележителното издание на историите на Тит Ливий, пуснато в Лайден през 1634 година от Даниел Хайнсиус. Истинско тържество на майсторство и ученост, уви, неполучило заслужена оценка. Предполагам, че тук става дума за том втори от произведението, което съдържа три тома и е отпечатано в една дванайсета от листа. Тиражът не е голям и аз лично не съм виждал нито един екземпляр. Знам за книгата по чужди думи — други безсрамно са се възползвали от прозренията на автора, без да споменат името му. Това е вечният кръст на истинските учени.
— Направете запитвания за мен — поръчах му с върховно търпение. — Ще платя добра цена, ако мога да го купя. Вие познавате книгопродавци, антиквари и колекционери. Ако има и един екземпляр, човек като вас ще го открие, убеден съм в това.