Младежът бе влязъл в полезрението ми няколко месеца по-рано, когато научих за посещението му при Джон Мордаунт. Мордаунт надлежно бе съобщил за него на господин Бенет и новината за събитието дойде при мен в Оксфорд: не се случва често студент и син на предател да сметне за уместно да подлага на разпит придворни, затова господин Бенет бе решил, че младият човек следва да бъде държан под око.
Малко от детайлите ми бяха известни, но бях чувал достатъчно, за да съм сигурен, че вярата на Престкот в невинността на баща му бе също толкова нелепа, колкото и трогателна. Не знаех какво точно е естеството на предателството, защото по това време вече бях напуснал службата си за правителството, но шумът, който се вдигна, свидетелстваше за нещо от голяма важност. Малко нещо назнайвах по въпроса, тъй като уменията ми бяха незаменими и през 1660 година ме помолиха да се потрудя над много спешно писмо. Споменах го и преди, защото това беше единственият ми провал и още в мига, щом го зърнах, разбрах, че шансовете за успех са нищожни. За да запазя репутацията си, както и положението си (близкото падане на Републиката ставаше все по-очевидно и аз нямах желание да продължавам връзките си с правителството ѝ), отклоних молбата.
Ала тогава над мен бе упражнен силен натиск. Дори самият Търлоу ми писа, за да се домогва до съгласието ми чрез смесица от ласкателства и заплахи, но аз отново отказах. И кодираното писмо, и посланието на Търлоу ми бяха донесени от Самюъл Морланд, който ми беше дотолкова неприятен като хитрец и нагаждач, че едва изтърпявах присъствието му.
— Не е лъжица за вашата уста, а, докторе? — подхвърли той с присъщата си подигравателност към всички околни, прикривана под привидно добродушие. — Затова отказвате, нали?
— Отказвам, тъй като изпитвам съмнения защо съм молен за това. Познавам ви твърде добре, Самюъл. Всичко, до което се докосвате, намирисва на корупция и измама.
Той посрещна думите ми с весел смях и кимна в знак на съгласие.
— Може и така да е. Но този път съм в благородно общество.
Отново прегледах писмото.
— Добре — отвърнах. — Ще се опитам. Къде е ключът?
— За какво говорите?
— Самюъл, не ме правете на глупак. Много добре знаете за какво говоря. Кой е писал това?
— Войник роялист на име Престкот.
— Тогава го питайте за ключа. Вероятно е книга или памфлет. Трябва да знам върху какво се основава шифърът.
— Той избяга — поясни Самюъл. — Писмото бе намерено у един от нашите войници.
— И защо е избягал?
— Отличен въпрос — отвърна Самюъл. — Ето защо искаме писмото да се дешифрира.
— Ами щом не можете да докопате сър Джеймс Престкот, разпитайте войника тогава.
Самюъл ме погледна гузно.
— Той умря преди няколко дни.
— И нищо друго ли не открихте у него? Някаква хартия, книга, нещо написано?
Необичайно за него Самюъл се смути и това ми достави известно удоволствие, тъй като обикновено имаше противно самодоволен вид.
— Само това намерихме. Очаквахме повече.
Захвърлих писмото на масата.
— Без ключ няма разгадаване — отсякох. — Нищо не мога да направя, нито ще се опитвам. Нямам намерение да се изтощавам до смърт заради вашата некомпетентност. Открийте сър Джеймс Престкот, открийте ключа и ще ви съдействам. Но не и преди това.
То се знае, имах известна ориентация заради слуховете, които се носеха из армията и правителството от няколко седмици. Чух за въоръжено въстание в Кент и за трескаво разследване, провеждано при изключителна секретност. По-късно узнах за бягството на сър Джеймс Престкот в чужбина и за това, че издал готвеното въстание през 1659 година против Английската република. Това само по себе си ми се стори твърде невероятно; познавах човека и го намирах гъвкав колкото дъбова дъска, до такава степен беше убеден в правотата на идеите си. Който е съгрешил, трябва да бъде наказан и да му бъде отмъстено — това бяха алфата и омегата на неговата политика и ограниченото му мислене никак не се бе обогатило от участието му във войната. Правеше го съвършено неподходящ за заговорник и също така неспособен да замисли нещо тъй сложно в естеството си като предателство. Накратко, той беше твърде праволинеен, твърде почтен и твърде глупав.