Такива интриги сред силните на деня и перчещите се не ме занимаваха особено и вероятно това бе безразсъдно от моя страна, тъй като, ако бях обърнал повече внимание на пререканията им, щях да извлека много полза за себе си. По онова време изобщо не схващах, че сплетните в двора имат пряко отношение към моето разследване и че без тях не бих имал основания за никакво безпокойство. Но за това ще стане дума, когато му дойде редът. За момента виждах себе си с цялата си скромност като слуга, та макар и влиятелен, но все пак далеч от придворните боричкания и без намерение да въздейства на държавната политика. Моята работа беше да разказвам на онези, на чието подчинение бях, тайната история на кралството, та да са достатъчно осведомени, когато вземат решенията си. В това отношение бях наистина важен човек, защото добрият набор от сведения е ключът към предотвратяването на проблеми, а мерките за потушаване на недоволството далеч не бяха съвършени. Издигаха се градски стени, но недостатъчно бързо; сектанти бяха арестувани и глобявани, но винаги изникваха още и по-хитрите стояха в сянка.
Всеки, който чете този ръкопис, вероятно ще се почуди защо бях готов да обърна толкова много внимание на Марко да Кола, защото засега не съм посочил достатъчно основания за усилията си. Всъщност той все още предизвикваше мимолетен интерес у мен, беше само една от линиите на разследване, които се проследяват единствено от стремеж към щателност. Нямаше нищо реално, върху което да се съсредоточа, и едва ли не само любопитството ме насочваше към него. Да, установих, че вероятно съществува свързващо звено между испанците и изгнаниците, а още, че това звено са Марко да Кола и семейството му. Разполагах с неподдаващо се на разчитане писмо, удивително подобно на друго едно, написано три години по-рано. Накрая, налице беше загадката със самия Да Кола, тъй като умът ми не побираше как така военното му минало беше останало неизвестно в продължение на месеците, които той бе прекарал в Нидерландия. Не разбирах също защо баща му, човек, прочут с търговския си нюх, без никакви възражения е избавил единствения си възможен наследник от задълженията му към семейството. Младият Кола не само очевидно не беше ангажиран с никакви търговски дела, той дори не беше женен.
Такава бе посоката на моите размишления и аз ги споделих с господин Уилямс, познатия ми търговец, когато се срещнах с него при пристигането си в Лондон в началото на 1663 година.
— Позволете да ви поставя задача за решаване, тъй като сте врял и кипял човек — казах му. — Да кажем, че губите основните си пазари и търговски партньори по причина на затворени заради война пристанища. Имате три дъщери, една от които е омъжена, а двете наближават възраст за задомяване. Само един от синовете ви може да ви е опора. Каква тактика ще възприемете, за да защитите и разширите търговските си позиции?
— След като се освободя от паниката и престана да се моля да ми се усмихне щастието ли? — засмя се той. — Сещам се и за по-лоши обстоятелства, в които може да изпадне човек, но не са много.
— Да речем, че по природа сте спокоен и уравновесен. Как бихте постъпили?
— Нека да помисля. Зависи много от това какви стоки и парични суми имам на свое разположение, както, разбира се, и от отношенията с близките ми. Ще ми помогне ли семейството? Това би предотвратило надвиснала катастрофа и би ми дало време да се освестя. Ала макар да ми осигури пространство за маневриране, няма да разреши затрудненията ми. Очевидно ще ми се наложи да търся нови пазари, но за да се вместиш в ново пристанище, е нужен капитал, защото често се налага да продаваш на загуба, докато се утвърдиш. Да идем по-нататък. Най-простият изход би бил да се сдобиеш с подкрепата на друго семейство. Жените сина си, ако сте в силна позиция, или давате дъщеря си, ако сте в слаба. Състояние на нещата, каквото описвате вие, изисква да бъде задомен изгодно синът, защото това би привлякло капитал за делата ви. Но пък вашето положение е неблагоприятно, защото са ви нужни пазари, а това предполага, че ще трябва да омъжите и дъщерята.