Вече споменах тази августейша организация и споменах как отношенията ми с любознателни хора из целия свят бяха голяма помощ в работата ми. Отначало поех задълженията на секретар по кореспонденцията, но намерих това занимание за обременително и постепенно предадох поста на господин Хенри Олденбърг, у когото отсъствието на склонност към експерименти се уравновесяваше с готовността да я насърчава у другите. Той ми се обади една сутрин, за да обсъдим кореспонденцията от последно време, защото съзнавах колко важно е да се комуникират правилно експериментите и откритията, та да бъде попречено на чужденците да се окичват с чужди лаври. Репутацията на Дружеството обуславяше честта на страната и точното установяване на първенство бе от жизнено значение.
Тук ще спомена, че подобна процедура разобличава лъжливите оплаквания на Кола по въпроса с кръвопреливането, тъй като е установено (и не от нас), че първенството се определя чрез оповестяване на откритието. Лоуър го бе направил, а Кола — не. При това той не беше в състояние да подкрепи претенциите си с никакви доказателства, докато Лоуър не само представи писма, с които обявява откритието си, но и посочи за свои гаранти хора с безукорна репутация като сър Кристофър Рен. За да покажа, че нямам пристрастия по този въпрос, мога също така да цитирам господин Лайбниц, който предяви своите права върху нов метод на интерполация чрез съпоставяне на серии от диференциали. Като му казали, че Рено вече е описал сходен ред на мисли в писмо до Мерсен, Лайбниц незабавно оттеглил претенциите си за първенство; приел, че решаващо значение има оповестяването на съответната тема. Ето защо е ясно, че възраженията на Кола са необосновани, защото кой какво е направил пръв, е без значение. Той не само не е публикувал уведомление, а и първият му експеримент е бил проведен тайно и е завършил със смърт на пациентката. За разлика от него, Лоуър не само е извършил своя опит пред повече свидетели, но и в крайна сметка направи демонстрация пред цялото Дружество дълго преди от Венеция да долети възмутено квичене.
По време на разговора ни с Олденбърг обсъдихме с най-приятелски тон въпроси по отношение на членството и правилата, преди да преминем към по-свободни теми. И тъкмо тогава ме чакаше огромен шок.
— Чух, между другото, за много интересен млад човек, който на някакъв етап може да бъде разгледан за приемане като член-кореспондент от Венеция. Както знаете, изпитваме недостиг на контакти с любознателни умове от тази република.
Това искрено ме зарадва и не събуди у мен никакви подозрения, тъй като Олденбърг неизменно издирваше нови начини да обедини философите от всички страни и постиженията на един да станат известни на всички останали.
— Много ми е драго да го чуя. И кой е този младеж?
— Чух за него от доктор Силвиус — отвърна той. — Учил е при този велик човек и е спечелил признанието му със своето дарование. Казва се Кола и е заможен наследник на уважавана търговска фамилия.
Изразих жив интерес.
— Още по-хубавото е, че скоро пристига в Англия, така че ще имаме възможност да разговаряме с него и сами да преценим качествата му.
— Силвиус ли го каза? Той пристига в Англия?
— Така изглежда. Възнамерява да дойде следващия месец. Канех се да му напиша писмо и да изразя желанието ни за радушен прием.
— Не. Не го правете — казах. — При цялото ми уважение към Силвиус за неговите знания нямам високо мнение относно преценката му за хората. Ако отправите покана към този млад човек, а се окаже, че той не е с кой знае какви способности, ще се озовем в деликатно положение при избора му за член-кореспондент. Нека първо дойде тук и сами да установим що за учен е.
Олденбърг се съгласи с предложението ми и като предпазна мярка поисках писмото от Силвиус, за да го проуча на спокойствие. Почти нищо повече не се съдържаше в него, но ми направи впечатление как уточнява, че Кола щял да пристигне в Англия „по спешни дела“. Какви ли можеха да са те? Към търговията очевидно не проявяваше интерес, а желанието му да обиколи тази част на света надали можеше да се причисли към „спешни дела“. Защо тогава този бивш войник пристигаше тук?
На следващия ден напипах отговора на загадката.
Шеста глава
Преподобни докторе и достопочтени учителю,