(така започваше писмото на Матю)
Бързам да ви пиша, защото получих новини, които може да ви се сторят важни. Спечелих доверието на слугите в испанското посолство и се гордея, че успях да узная много тайни. Ако ме изобличат, ще настъпи краят на живота ми, но ценността на сведенията е такава, че не бива да се спирам пред опасността.
Не мога да кажа със сигурност какви планове кроят тук, защото слушам само клюки, но слугите винаги знаят повече, отколкото им се полага, и повече, отколкото допускат господарите им, а тези твърдят, че през април на страната ни ще бъде нанесен ужасен удар. Сеньор де Гамара изглежда го готви отдавна заедно с високопоставени хора в Англия и кроежите му са на път да дадат плодове. Повече не успях да науча, защото и осведомеността на прислужничките си има предел, но ще се ослушвам за още.
Дължа да ви кажа, господине, че вашите подозрения относно Марко да Кола са заблуда, защото той е извънредно доброжелателен и не забелязах никаква войнственост у него, напротив, сякаш е създаден за празненства и увеселения и щедростта му (както сам мога да свидетелствам) е наистина огромна. Не бях срещал по-добър и по-открит джентълмен. Нещо повече, както изглежда, той скоро заминава и е замислил след няколко дни да даде прощален пир с музика и танци, на който покани и мен като скъп гост, ето колко голям бе успехът ми в завоюване на неговото благоразположение. Оказва ми голяма чест, като ме държи близо до себе си, и съм уверен, ще се съгласите, че това е най-доброто място за мен, за да разузная дали той ни желае злото.
Моля да ми простите, господине, но нямам какво повече да добавя и се боя, че любопитството ми ще ми навлече подозрения, ако продължа.
Гневът ми от това юношеско безразсъдство не знаеше граници, макар да не знаех дали се ядосвам повече на Матю заради неговата наивност, или на Кола за коварството, с което бе спечелил симпатията му. Аз никога не му бях позволявал подобни развлечения, защото те са и греховни и съсипват един юноша по-бързо от всякакви грешки във възпитанието му. Обърнал бях внимание на душата му, макар да знаех колко трудно е това поради естественото лекомислие на младостта, защото упоритата работа и верността към дълга са далеч по-пристойни и възнаграждаващи. Вбесявах се, задето този Кола използваше подобни номера, за да го отклони от правия път — а, боях се, и от мен, — защото това бе лесното поведение, а трудното беше да остана неумолим, когато единственото ми желание бе да видя доволна усмивка на лицето му. Ала, за разлика от Кола, нямах никакво желание да купувам неговата привързаност.
Тревогата ми се подсилваше още и от това, че дори от разстояние можех да преценя как уверенията на Матю за Кола са погрешни: знаех, че ще дойде в Англия, защото Олденбърг вече ми го беше казал. Планираният преврат съвпадаше с времето, когато той щеше да е в страната. Лесно бе да се направи връзка между двете и аз осъзнах, че разполагам с по-малко време, отколкото бях предполагал. Усещах се като новак пред шахматна дъска, по която противникът ми бавно местеше фигурите в подготовка на мощно и неочаквано нападение. Постоянно ме мъчеше мисълта, че ако имах повече информация, бих могъл да разгадая целия дълбок замисъл. Но всеки път, щом получех нови сведения, те се оказваха недостатъчни. Наясно бях, че съществува заговор и приблизително кога ще се осъществи ударът. Ала макар да знаех кой ще е извършителят, целта му и неговите подстрекатели си оставаха тайна.
Чувствах се много самотен в размишленията си, защото бях принуден да разсъждавам над важни дела, без да мога да се възползвам от съветите на други хора, които да внесат умереност в съзнанието ми и да побутнат аргументите ми в правилната посока. Все още нямаше как да заговоря открито пред господин Бенет, нито пък можех да се обърна към някого от бившата разузнавателна организация на Търлоу, тъй като лоялността им беше под въпрос. Бях без подкрепа в един изпълнен с подозрения и опасности свят, защото малцина не проявяваха пристрастие — потенциално поне — към едната или другата страна.
Затова реших да се обърна към Робърт Бойл, чийто ум бе твърде абстрактен, за да се насочи към политика, самият той — твърде благороден в целите си, та да бъде съблазнен от някоя фракция, да не говорим, че бе пословично дискретен човек във всяко отношение. Хранех и все още храня много високо мнение за неговата интелигентност и набожност, но дължа да заявя, че славата му многократно превишаваше постиженията му. И все пак той бе най-добрият възможен застъпник на новата наука, защото предвид неговата аскетична натура и искрена благочестивост трудно би било за някого да обвини Дружеството в това, че е средище на подривни и небогоугодни идеи. Господин Бойл (който по моему прикриваше известна наивност под своята мрачна сериозност) вярваше, че новата наука ще подпомогне религията и че фундаменталните истини в Библията ще бъдат потвърдени по рационален път. Аз, за разлика от него, смятах, че това ще даде небивало мощно оръжие в ръцете на атеистите и те щяха да настояват скоро, че Бог отстъпва пред доказателствата на учения и че ако Той не може да бъде прикачен към теорема, ще твърдят как са доказали, че Той не съществува.