Макар още да не бях получил писмото на Матю за бъдещия пир, той ми се яви насън, а после узнах, че бил устроен точно в същата нощ. В съня ми пирът бе на Олимп, Матю прислужваше на боговете, а те го черпеха с всевъзможни лакомства и вино, докато той се напи и съвсем оглупя. И тогава единственият смъртен на трапезата, в когото разпознах Кола, макар никога да не бях зървал лицето му, се прокрадна до него изотзад и го прониза — и не веднъж, а забиваше острия си меч в корема му отново и отново, докато Матю не закрещя от неистова болка. Аз бях в друга стая и виждах всичко, но бях неспособен да помръдна, само казвах на Матю да бяга. Ала той не го направи.
Събудих се смразен от страх със съзнание, че е надвиснала най-страшна заплаха. Надявах се Матю да е в безопасност, но не спрях да се тревожа, докато не научих, че е невредим. Знаех, че Кола е на път към Англия, но нямаше как да разузная точното му местонахождение, защото ресурсите ми бяха крайно ограничени. Поколебах се дали да не предам предупреждение до Негово Величество, но се отказах, защото знаех, че няма да бъда приет сериозно. Той беше храбър, да не кажа безразсъден мъж и толкова дълго бе живял в очакване на внезапно убийство, че такива опасения вече изобщо не нарушаваха неговата отдаденост на удоволствия. А и какво можех да кажа? „Ваше Величество, има заговор за убийството ви, така че брат ви да заеме вашето място“? Без доказателства такова твърдение би ме лишило най-малкото от моята издръжка и постовете ми. Диагоналът на правоъгълника е непропорционален на страните му — приемам го не на доверие, а защото може да се докаже, а въпреки че можех да развия теория по-добре от всеки друг, засега не можех да я демонстрирам.
Седмица по-късно Матю се върна в Англия и ми съобщи, че Марко да Кола действително е напуснал Нидерландия, но накъде се е отправил, било неизвестно. Нещо повече, италианецът имаше преднина от десет дни, тъй като Матю известно време след угощението не бе успял да намери кораб за Англия и (както подозирах) дотолкова се бе убедил в безобидността на Кола, че не бързаше да се върне при мен.
Колкото и разочарован и загрижен да бях, самото присъствие на Матю в стаята облекчи душата ми. Умният поглед, придаващ такава красота на лицето му, събуди у мен всичката предишна топлота, охладняла от раздялата. Никак не се учудвах, че Кола е развил такава привързаност към него и го е държал близо до себе си. Благодарих на Бог за благополучното завръщане на моето момче и се помолих всичките ми страхове да се окажат просто призраци, родени от объркан и тревожен ум, непочиващи на сериозни основания.
Ала бързо бях изведен от заблудата, тъй като щом смъмрих сурово младежа за неговата слабост и му заявих, че категорично греши за италианеца, за пръв път от началото на нашето познанство той отказа да приеме моето превъзходство и без заобикалки отсече, че аз съм неправият.
— Откъде можете да знаете? — възрази. — Никога не сте срещали този човек и нямате доказателства, само голи подозрения. А аз прекарах с него много часове в най-приятни разговори и ви уверявам, че той не е опасен нито за вас, нито за някой друг.
— Излъгали са те, Матю — отвърнах. — Ти не знаеш онова, което е известно на мен.
— Ами кажете ми го тогава.
— Не. Това са държавни дела и не те засягат. Твоят дълг е безпрекословно да приемеш думите ми и да не се заблуждаваш, че човекът не крие опасност само защото те е обсипал с подаръци и любезности.
— Мислите, че той е купил приятелството ми? За такъв глупак ли ме смятате? Защото вие винаги единствено ме порицавате, а вашият подарък бяха побоите при всяка моя грешка.
— Мисля, че си млад и неопитен — казах, като вече не се съмнявах, че най-лошите ми страхове са се сбъднали. — Длъжен си да помниш, че аз се грижа за твоето благополучие. Но ти прощавам тези думи.
— Не ми е нужна вашата прошка. Направих това, за което ме помолихте, и дори повече. Вие с вашите обвинения към всички сте този, който трябва да моли да му простят.
Изкушението да го ударя беше голямо, но се сдържах и се опитах да сложа край на ненужната препирня, която бе толкова глупава, колкото и неуместна.
— Няма да се оправдавам пред теб, ще кажа само, че когато мога да ти разкрия всичко, сам ще разбереш колко си грешил. Хайде, стига, Матю, момчето ми. Едва пристигна, а вече се караме. Не биваше да слагаме такова начало. Седни да пийнеш нещо и ми разкажи за приключенията си. Нямам търпение да ги чуя.