Въпросният Де Моледи беше представителят на Испания в Англия и близък приятел на Карасена, губернатор на Испанска Нидерландия и човек, проникнат от силна ненавист към всичко английско. Немислимо бе той да е в неведение относно план за покушение срещу краля, та макар и вероятно мъдро да се бе отклонил от знаенето на твърде много подробности. Следователно, ако трябваше да внеса някакво раздвижване, той беше човекът, с когото да се потърсят контакти. Ако намесата ми подействаше и предизвикаше някакъв реален отклик, най-после можех да се сдобия с нужното ми солидно доказателство и да изложа подозренията си с надеждата да ми повярват.
Тази вечер събранието бе многолюдно, макар че съобщенията, прочетени от господин Олденбърг със скучен и монотонен глас, надали заслужаваха внимание. Един доклад по геометрия на параболата беше толкова нелеп, колкото и непонятен. Мнението ми надделя и авторът, заедно със своя труд, бе отхвърлен. Друг, изнесен от господин Рен на тема слънчеви часовници, бе като всичко друго у този забележителен човек — образец на яснота и изящество, но без някакво съществено значение. Кореспонденцията от чужбина както винаги донесе интересни сведения, примесени с бомбастични твърдения и погрешно мислене. Единствено важна, доколкото помня (и справката с протокола от събранието показва, че паметта не ми изневерява), беше превъзходната лекция на господин Хук за опитите му с микроскоп, изработен от него самия. Колкото и отблъскващ да бе като човек, той бе едно от най-ярките светила в малкото ни общество — щателен в наблюденията си и педантичен в регистрирането им. Това, че бе открил цели светове да се съдържат в най-обикновена капка вода, смая всички ни и почти разплака господин Годард при изказването му, в което той благодареше пламенно на великодушния Господ Бог, задето позволяваше на създанията си все повече да разкриват Неговия промисъл. След това събранието завърши с молитва и желаещите останаха да гледат експеримента с кучето.
По лицето на Де Моледи отгатнах, че също като мен няма желание да слуша жалното квичене на измъчвано животно, затова отидох при него и го уверих, че никой няма да приеме като обида за събранието нежеланието му да присъства. Казах, че аз също възнамерявам да се оттегля, и добавих, че ако се съгласи да изпие чаша вино с мен, ще смятам за голяма чест да бъда в неговата компания.
Той прие и след като бях се погрижил да уредя нещата предварително, заведох го в стаята, която Рен държеше в Грешам Колидж и където ни очакваше добра мадейра.
— Дано не сте намерили отблъскващи занятията на нас, любознателните люде — подхванах. — Знам, че може да изглеждат странни, и мнозина ги намират за нечестиви.
Общувахме на латински и аз с удоволствие установих, че той говори този благословен език също тъй свободно като мен. Беше извънредно любезен и ако повечето испанци бяха като него, склонен бях да разбера как тази нация бе завоювала симпатиите на господин Бенет, толкова чувствителен към куртоазията. Аз, от своя страна, бях недосегаем за подобни примамки, защото отлично знаех какво се крие зад изисканите обноски.
— Тъкмо обратното, сториха ми се във висша степен интересни и се надявам, че всички любознателни умове от християнския свят ще се обединят в свободна дискусия. При нас, в Испания, също има мнозина, които се вълнуват от такива теми, и аз на драго сърце ще ги представя пред вашето Дружество, ако го намирате приемливо.
Съгласих се уж на драго сърце и си отбелязах на ум да предупредя Олденбърг за надвисналата опасност. Испания е страна, където всички научни дирения се подлагат на безжалостно преследване, и да се предположи, че ще пожелае обмяна на мнения с нас в тази сфера, би било смешно, ако не бе тъй възмутително.
— Дължа да ви кажа, че много се радвам да се запозная с вас, доктор Уолис, и още по-приятна ми е възможността да поговорим насаме. То се знае, чувал съм много за вас.
— Учудвате ме, Ваше Превъзходителство. Не си представям как името ми би могло да стигне до вашите уши. Дори не предполагах, че проявявате интерес към математиката.
— Само повърхностен. Безспорно, това е възвишено занятие, но никак не ме бива с цифрите.
— Жалко. Отдавна съм се убедил, че логическият ход на чистата математическа мисъл е най-доброто образование, което може да се желае.
— В такъв случай си признавам недостатъка, защото моят интерес е насочен към каноническото право. Но аз научих за вас не покрай познанията ви в алгебрата, а заради вашите постижения в тайнописа.
— Уверен съм, че всичко, което сте чули, е крайно преувеличено. Имам само скромни способности в тази сфера.