— Носи ви се слава на най-добрия криптограф в света и се питам не бихте ли искали да споделите познанията си.
— С кого?
— С всички хора с добра воля, които се стремят да внесат светлина в мрака и да направят по-траен мира между християнските държави.
— Искате да кажете, че трябва да напиша книга на темата?
— Може би да — отвърна с усмивка той. — Но това ще ви отнеме дълго време, без да ви донесе голяма награда. Мислех си по-скоро дали не бихте искали да отидете в Брюксел и да дадете наставления на младежи, които, уверен съм, ще се окажат най-добрите ученици, които сте имали. То се знае, усилията ви ще бъдат щедро възнаградени.
Наглостта на испанеца ме стъписа; с такава непринуденост и ловкост подхвърли това предложение, то излезе от устата му така естествено, че дори не предизвика у мен негодувание. Разбира се, нямаше и най-бегла надежда дори да обмисля такава стъпка и вероятно той го знаеше. През кариерата си съм получавал немалко заявки от този род и ги отклонявах до една. Дори на добрите протестантски държави отказвах каквото и да било съдействие, а неотдавна отхвърлих намек, че следва да дам насоки в моето изкуство на господин Лайбниц. Винаги ме е изпълвала непреклонна решимост да предоставям знанията си само в служба на своята страна и на никого друг, какво остава да ги дам в ръцете на държава, която може да стане наш противник.
— Предложението ви е толкова великодушно, колкото малка е моята ценност — отвърнах. — Но опасявам се, задълженията ми в университета не ми дават възможност да пътувам.
— Колко жалко — отвърна той без сянка от разочарование или учудване. — Предложението, естествено, остава в сила, ако обстоятелствата около вас се променят.
— Оказвате ми голяма чест и се чувствам длъжен още сега да ви се отплатя за вашата любезност — казах. — Трябва да ви уведомя, че ваши врагове кроят заговор с цел да опетнят репутацията ви и разпространяват крайно непристойни слухове.
— И узнахте това чрез своята работа?
— Дойде до мен от различни места. Познавам много високопоставени личности и често разговарям с тях. Нека ви заявя откровено, че по мое мнение трябва да ви бъде дадена възможност да се защитите срещу злословията. Недостатъчно дълго време сте прекарали в кралството ни, за да схванете каква власт имат слуховете в страна, отвикнала от дисциплината, въдворявана от твърдата ръка на надеждно правителство.
— Премного съм ви благодарен за вашата загриженост. Та, кажете, що за слухове са тези, от които следва да се защитя?
— Шушука се, че сте неприятел на нашия монарх и че ако го постигне злочестина, няма да се наложи източникът ѝ да се дири надалеч.
При тези думи де Моледи кимна.
— Наистина е клевета — отвърна той. — На всички е известно, че обичта ми към вашия крал е безгранична. Нима не му помагахме в изгнанието му, когато бе скиталец без пукната пара в джоба? Нима не предоставихме на него и приятелите му издръжка и покрив над главата? Нима не рискувахме война с Кромуел, защото отказахме да се отречем от дълга ни пред вашия крал?
— Малцина са тези, които помнят старите добрини — посочих. — В човешката природа е да се подозират ближните в най-лошото.
— Нима човек като вас действително храни подобни подозрения?
— Аз не мога да повярвам, че някой би могъл да има злоумишлени кроежи срещу човек, тъй явно обичан от самия Господ Бог.
— Самата истина. Голямата трудност се заключава в това, че подобна лъжа мъчно може да се опровергае, особено ако е разпространявана злонамерено.
— Но тя трябва да се опровергае — настоях. — Мога ли да съм откровен с вас?
Той кимна за потвърждение.
— Ако не се сложи край на подобни подхвърляния, те ще уронят сериозно вашите интереси и тези на приятелите ви в двореца.
— И ми предлагате вашето съдействие? Простете, че ще го кажа, но не очаквах такова великодушие от вас, още повече че възгледите ви са широко известни.
— Открито признавам, че не храня голяма обич към вашата страна. Мнозина ваши съотечественици почитам дълбоко, но вашите и нашите интереси са обречени да си противоречат взаимно. Ала същото бих могъл да кажа и за Франция. Благоденствието на Англия зависи от това да не допускаме в умовете ни да господства чужда държава. Много десетилетия такава е била политиката на най-мъдрите ни владетели и тя трябва да бъде продължена. Когато Франция е силна, трябва да насочим взор към Хабсбургите; когато Хабсбургите са силни, редно е да поддържаме Франция.
— И от името на господин Бенет ли говорите?