Бенет се усмихна.
— Нямайте грижа! — каза той. — Това не е единственият доклад за заговор и най-сетне ми се удаде да убедя Негово Величество да засили охраната си и да ги държи близо до себе си ден и нощ. Не мога да си представя, че и най-отчаяният убиец би могъл да проникне до него сега.
— Това не е някакъв прост войник — посочих. — Казват, че си създал репутация на смелчага с дръзките си и безжалостни убийства на турци на остров Крит. Не бива да го подценяваме.
— Споделям тревогата ви — отговори Бенет, — но трябва да отбележа, че ако сте прав, а аз не го вярвам, коментарите ви пред Де Моледи ще бъдат отчетени. Той ще се погрижи да не се случи нищо, което да ни тласне към най-големия враг на Испания. Подобно събитие безусловно ще бъде последвано от съюз с Франция, защото схемата би проработила само ако авторът ѝ остане неизвестен, а вие сте се погрижили да не е така.
С това срещата ни приключи. Положението ми беше сериозно, но не непоправимо разклатено. Не се лиших от покровителството му и не ме заплашваха никакви наказания. По-важното бе, че моята увереност бе разколебана, не очаквах подобна реакция от Де Моледи. Той се бе държал по начин, по който би го сторил един невинен човек, като бе изразил смайване и протести. Казаното от господин Бенет също бе напълно логично — в покушението срещу краля за испанците нямаше смисъл, ако единственият му резултат бъдеше съюз на Англия с французите.
Не съзнавах, макар и да започвах да се досещам, че изводите ми се бяха градили на погрешни предположения. Нужни бяха нови и по-ужасни доказателства, та съмненията да се разсеят.
Седма глава
Така и не узнах кога и откъде е минал Марко да Кола на път за Англия, макар да съм сигурен, че е стъпил на наша земя още преди разговора ми с испанския посланик. Това потвърди по-късно Джак Престкот, когато го разпитах. В третата седмица на март Кола вече беше в Лондон и мисля, че някой вече го бе предупредил за това, че намеренията му са ми известни; сигурно бе разбрал, че Матю е мой слуга, а момчето знаеше много, което можеше да се окаже опасно за него.
Онази сутрин се видях с Матю; той дойде в къщата ми, цял зачервен от бързане и вълнение от постигнатия успех. Каза ми, че е открил Кола и възнамерявал да се види с него. В този миг ми стана ясно, че трябва да предотвратя тази среща.
— Няма да го правиш — отсякох. — Забранявам ти.
Лицето му потъмня от гняв, какъвто не бях виждал у него дотогава. И отново се върнаха страховете ми, които бях успявал да удържам с надеждата, че след като той отново е при мен, всичко ще е наред.
— Защо? Що за глупости са това? Търсите италианеца, а когато го намирам, забранявате ми да разузная къде точно е в момента.
— Той е убиец, Матю. Много опасен човек е.
Матю се разсмя с безгрижната си веселост, която някога ми създаваше радост.
— Не вярвам италианец да представлява някаква заплаха за хлапак от лондонските улици, още по-малко за онзи, който стои пред вас — каза той.
— Напротив. Знам, че всички пътища и пресечки в този град са ти познати далеч по-добре, отколкото на него, но не бива да го подценяваш. Обещай ми, че няма да го доближаваш.
Смехът му секна и разбрах, че отново съм го огорчил.
— Откъде накъде? Нима ми отказвате приятел, който може да ми е полезен, щедро ще ме закриля и няма да иска нищо в замяна? Който ме слуша и цени мнението ми, а не ме мъмри постоянно и не ми натрапва собственото си? Казвам ви, докторе, този човек е добър с мен и ми е полезен, никога не ме е удрял и неизменно се е държал пристойно.
— Замълчи! — викнах в отчаяние от това, че съм подлаган на такова жестоко сравнение с друг и че качествата на този Кола са превъзнасяни само за да ми се причини сърдечна болка. — Казвам ти истината. Не бива да припарваш до него. Не мога да понеса мисълта, че той ще се докосне до теб, че ще ти причини обида или болка. Искам да те защитя.
— Мога сам да се грижа за себе си. И ще ви го докажа. Още от раждането си съм бил сред крадци, убийци и размирници. А ето ме цял и невредим. За вас това не значи нищо, говорите ми като на малко дете.
— Ти ми дължиш много — процедих с гняв в отговор на неговия гняв. — Настоявам да ми показваш дължимата почит и уважение.
— Но вие ги отказвате на мен, а аз си ги заслужих. Винаги всичко сте ми отказвали.
— Стига. Махай се и не ми се показвай повече пред очите, докато не си готов да молиш за прошка. Знам, че искаш да се видиш с него. Известно ми е кой е той и какво иска от теб, разбирам го по-добре, отколкото ти самият. Защо му е на зрял мъж да държи край себе си момче? Да не мислиш, че заради острия ти ум? Нямаш го чак в такова изобилие. Заради пари? И това нямаш. Заради научните ти познания? Знаеш само онова, на което аз съм те научил. Заради произхода ти? Че аз те измъкнах от канавката. Казвам ти, идеш ли при него, кракът ти няма да стъпи повече в този дом. Разбра ли ме?