— Чух, че сте се запознали с италианец на име Кола — подхвърлих, когато приключихме и аз му налях чаша вино като отплата за труда. — Дори сте го взели под крилото си.
— Да, така е. Синьор Кола е истински джентълмен и проницателен философ. Бойл го намери много полезен. Той е човек с голямо обаяние и обширни познания, изказа немалко удивителни мисли за кръвта.
— Много ме облекчихте — казах, — тъй като ценя високо вашата преценка.
— Но защо ви бе нужно облекчение? Вие не го познавате, нали?
— Въобще не го познавам. Нямайте грижа повече за това. Винаги съм спазвал принципа да подлагам на съмнение чуждестранните кореспонденти, но когато английски джентълмени се отзовават добре за тях, на драго сърце съм готов да забравя чутите истории.
Лоуър се намръщи.
— И що за истории са това? Силвиус дава за него похвални отзиви.
— Не се и съмнявам. Думите му напълно отговарят на истината, доколкото тя му е известна. Хората трябва да бъдат приемани такива, каквито ги виждаме, нали? А противоречивите мнения за тях трябва да преценяваме на базата на собствен опит. „А езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова“ (Яков, глава 3, стих 8).
— Някой е казал нещо лошо за него ли? Хайде, господине, бъдете откровен с мен. Знам ви като порядъчен човек и не бихте допуснали злословия, но ако някой разпространява клевети срещу италианеца, редно е предметът им да стане известен, та той да може да се защити.
— То се знае, вие сте прав. Единственото ми колебание е, че този слух е толкова вятърничав, та едва ли заслужава внимание. Трудно е да се повярва, че човек с благородно призвание е способен на толкова долни постъпки.
— Какви долни постъпки?
— Отнася се до престоя на Кола в Падуа. Математик, с когото си пиша, спомена за един случай. Кореспондентът ми е известен на господин Олденбърг от нашето Дружество и аз също мога да гарантирам за неговата добросъвестност. Писа ми, че се стигнало до дуел. Някой провеждал опити с кръв и разказал за тях на Кола. Кола си присвоил заслугите. Когато настояли да признае чие е първенството, той поискал удовлетворение. За щастие властите осуетили дуела.
— Случват се подобни недоразумения — промълви замислено Лоуър.
— Да, случват се — съгласих се с готовност. — И нищо чудно правдата да е била на страната на вашия приятел. А след като е ваш приятел, уверен съм, че нещата стоят точно така. Ала има хора жадни за слава. Радвам се, че философията обикновено е избавена от подобни мошеничества; би било непоносимо да се подозираме един друг и да следим за думите си, та да не ни откраднат полагащия се по право успех. Впрочем, веднъж щом откритието бъде извършено, какво значение има на кого ще го припишат? Трудим се не заради земна слава, а в името на Бог, а на Него истината винаги му е известна. Защо тогава да ни вълнуват разни слухове?
Лоуър кимна така решително, че ми стана ясно — бях успял да го накарам да бъде нащрек.
— При това — продължих — едва ли би се намерил човек дотолкова безразсъден, че да влезе в спор с Бойл, тъй като неговата дума винаги ще надделее над твърденията на противника му. Уязвим е само онзи, чиято репутация още не е утвърдена. Така че не виждам тук нещо притеснително, та макар Кола действително да е такъв, какъвто го описва моят кореспондент.
Действах от благородни подбуди, макар и да прибягнах към измама. Не можех да споделя с Лоуър истинските си опасения, но беше извънредно важно Кола да не е в състояние да гради безпрепятствено коварните си замисли, като злоупотребява с доверието на Лоуър. „Който се предпази, той ще спаси живота си“ (Езекиил, глава 33, стих 5). Като подтикнах Лоуър да се усъмни в честността на Кола, дадох му възможност да разобличи двуличието на италианеца в това, в което то действително се изразяваше. Убедих го да не споменава за този разговор, защото, обосновах се, ако сведенията са верни, то нищо добро няма да излезе от това, а ако са лъжливи, само ще разпалят ненужна вражда. Той си тръгна много по-сериозен и по-малко доверчив, отколкото дойде, но и това си имаше своите плюсове. Уви, не успя да се овладее и за малко не подплаши Кола. Лоуър беше откровен човек и не умееше да се прикрива, а от ръкописа на Кола ясно е видно как съмненията и тревогите му са си пробили път на повърхността под формата на рязкост и гняв.