В разговора ни Лоуър спомена как Кола е посетил заедно с него Джак Престкот в затвора, как му е обещал вино и очевидно му го е занесъл, при което е прекарал немалко време с арестанта. Тази нова интригуваща подробност също изискваше щателно проучване. Кола беше венецианец, а се знаеше, че сър Джеймс е бил на служба във Венецианската република. Възможно бе Кола просто да е проявил състрадание към сина на човек, служил добре на родината му. Друго звено беше Ливий, тъй като с помощта на неговата книга сър Джеймс беше кодирал писмото си през 1660 година, а Кола беше получил послание със сходен тайнопис три години по-късно. Не можех да си обясня всичко, затова стигнах до извода, че трябва да разпитам младия Престкот и този път да изтръгна от него истината, защото той беше силно зависим от мен.
Трябва да кажа, че у мен вече се бяха появили съмнения доколко правилно тълкувам замисъла на Кола, тъй като постъпките му не съответстваха на онова, което предполагах, че се кани да извърши. Не съм толкова (повтарям) самоуверен; умозаключенията ми бяха изведени на основата на солидни принципи и обосновани от безпристрастен анализ. С други думи, осени ме, че ако той готви покушение срещу краля, който по това време разделяше времето си помежду Уайтхол, Тънбридж и хиподрума в Нюбъри, то си бе избрал твърде странно местожителство, но явно се бе установил в Оксфорд и не показваше ни най-бегло намерение да заминава. По тази причина, когато доктор Гроув ми съобщи, че същият ден италианецът ще вечеря в колежа, преодолях отвращението си и заключих, че трябва да присъствам и аз, та поне да погледна лично този човек и да го чуя какво ще каже.
Вероятно е редно да отделя няколко думи за описание на доктор Гроув, тъй като неговата кончина бе трагична и ако не броим ректора Удуърд, беше единственият член на факултета на Новия колеж, към когото изпитвах уважение. Вярно е и това, че помежду ни нямаше нищо общо с изключение на духовния сан; достойнствата на новата философия съвършено му бяха убягнали и той беше по-строг и от мен в следването на всички църковни догми. При това беше изпълнен с доброжелателност човек и суровостта у него се съчетаваше с искрено великодушие. Нямаше причини да ме обича, тъй като аз олицетворявах всичко, към което той хранеше неприязън, и все пак търсеше компанията ми: принципите му бяха от общ характер и не оказваха влияние в никаква степен на преценката му за конкретния човек.
Беше не само свещенослужител, а и любител астроном, макар и нищо да не бе публикувал на тази тема, нито, уви, на някоя друга. Дори да беше останал жив, плодовете на труда му никога не биха видели бял свят, тъй като доктор Гроув имаше скромно мнение за своите способности и толкова малко ценеше публичното признание, че за него публикациите бяха израз на дързост и самомнителност. Беше от редките избраници, които почитат Бог и Вселената в скромно мълчание, а наградата виждат в самото усвояване на знания.
Той се върна в университета, когато кралят се върна на трона, а сега искаше да го напусне и да се засели в селска енория, когато такава се освободи. Птичето кацна само на рамото му, тъй като негов конкурент беше нищожният младок Томас Кен, чиито претенции дойдоха добре дошли на някои, желаещи да се избавят от потискащото му присъствие в колежа. Донякъде скорошното заминаване на Гроув ме натъжаваше, тъй като намирах общуването с него странно освежаващо. Няма да твърдя, че бяхме приятели — това би означавало да ида твърде далеч, и несъмнено тонът му на разговор леко засягаше онези, които не виждаха скритата под него доброта. Слабостта на Гроув бяха острият език и язвителното остроумие и тези си недостатъци той така и не успя да пребори. Беше изпълнен с противоречия и никога не се знаеше какъв ще бъде изходът от разговор с него. Можеше да прояви с пълна сила както сърдечност, така и убийствена ирония. На практика доведе до съвършенство метода да съчетава и едното, и другото.
Именно Гроув ме покани да се настаня в Новия колеж, когато зидарите и мазачите ме прогониха от дома ми, като го направиха непригоден за обитаване. След смъртта на един член на факултета апартаментът му остана празен, а колежът все отлагаше избирането на заместник. Така че настоятелството реши да отдаде стаите под наем, докато над тях не предяви права нов учен доктор. Никога преди, дори като студент, не съм изпитвал склонност към съжителство с други хора и при първа възможност го оставих зад гърба си. Като член на факултета естествено имах право да встъпя в брак и да живея в свой собствен дом, така че бяха минали повече от двайсет години, откакто бях живял в близост с колеги. Отначало изпитанието ме забавляваше, а уединеното малко жилище напълно подхождаше за научни занимания. Дори ми домъчня за отминалата младост и отново ми се прииска онази свобода, когато всичко предстои и нищо не е решено безвъзвратно. Но чувството бързо се разсея и очарованието на Новия колеж помръкна. С изключение на Гроув всички членове на факултета бяха долно качество хора, мнозина бяха корумпирани и крайно незаинтересовани от задълженията си. Отдръпвах се все повече и повече и прекарвах малко време сред тях.