Не се изискваше особено изкуство на убеждаване, за да го склоня да приеме съвета ми. Успокоен, че тревожната душа няма да остане без утеха, той чистосърдечно ми благодари за добрината и си призна, че много повече му е по душа да прекара вечерта, като дразни експерименталиста. Дори аз му поръчах бутилката вместо него, тъй като очите му съвсем се влошиха. Доставиха я от моя търговец на вино и я сложиха пред стълбите с прикрепена към нея бележка с моето име. Тъкмо тази бутилка бе отровил Кола, защото бе знаел, че е предназначена за мен.
Девета глава
Поглеждам в тетрадката си със записки и виждам, че съм прекарал този ден както обичайно. Посетих службата в „Сейнт Мери“ както винаги, когато бях в Оксфорд, за да отдам почит на университетската църква, и издържах уморителната (и пълна с грешки) проповед на тема текст от Евангелието на Матей, глава петнайсета, стих двайсет и три, в който и най-благочестивият енориаш не би открил достойнства, та макар и после да се опитвахме да изнамерим такива при обсъждането. Присъствал съм на много дискусии от този род и установявам, че паписткото богослужение дори у мен пробужда известна симпатия. Може да е антирелигиозно и еретично, но католицизмът поне не изтезава по този начин вярващите с празнословието на помпозни глупаци, препълнени повече с любов към собствения си глас, отколкото към Бог.
После се заех с дела. Кореспонденцията ми отне около час, в този ден имаше само няколко писма, изискващи отговор, и остатъкът от сутринта прекарах в работа над моя трактат по история на алгебричния метод и с лекота написах няколко абзаца, в които неопровержимо доказвах лъжливите претенции на Виет, всички открития на когото в действителност са направени трийсет години по-рано от господин Хариот.
Дреболии, но ме погълнаха изцяло, докато най-после не сложих мантията си и не слязох в общата зала, където доктор Гроув ми представи Марко да Кола.
Не мога да изразя с думи задушаващата ненавист, която изпитах още щом зърнах човека, лишил Матю от живота му с такова безгрижие и жестокост. Всичко във външността му ме отврати, и то дотолкова, че гърлото ми се стегна и ми се стори, че мога всеки миг да повърна. Приветливостта, която излъчваше, само подчертаваше неговото жестокосърдечие, изисканите му маниери ми напомниха насилието, което таеше у себе си, скъпите му дрехи — устрема и бездушието на неговото престъпление. Бог ми е свидетел, не можех да понеса мисълта как това напарфюмирано тяло е било близо до Матю, как пухкавите му с идеален маникюр ръце бяха галили прекрасната юношеска буза.
Тогава се уплаших, че изражението ще издаде мислите ми, ще подскаже на Кола, че знам кой е той и какво се кани да извърши. Като нищо ужасът, изкривил чертите ми, можеше да го подтикне по-скоро да осъществи удара си и да предприеме покушение срещу моя живот още същата вечер. Не знам. И двамата се държахме прелюбезно и по моему никой от нас не се издаде, при което за околните вечерята изглеждаше съвършено обикновена.
Кола е описал въпросното събитие, като смесва обиди към домакините си с преувеличения за собствения си принос към разговора. О, какви превъзходни речи, какви обмислени отговори! С какво търпение укротява разбушували се страсти и поправя смехотворни грешки у нещастниците, превъзхождащи го по години и опит! Поднасям своите извинения, макар и с огромно закъснение, че не можах да оценя неговото остроумие, проницателност и добросърдечност, защото, признавам, всички тези качества убягнаха от вниманието ми тогава. Вместо това виждах (или мислех, че виждам, защото очевидно трябва да съм грешал) смутен дребосък, който притежаваше по-скоро маниеризми, отколкото маниери, облечен като папагал и с намекнати претенции за солидност, неуспяващи да скрият колко повърхностни са знанията му. Натрапчивата му имитация на придворни обноски и презрението към хора, оказали му гостоприемство, бе очевидно за всички, които имаха нещастието да седят близо до него. Показният жест, с който измъкна парче плат уж да си прочисти носа, предизвика всеобщ присмех, а подхвърляните забележки — във Венеция използваме вилици, във Венеция пием виното от стъклени чаши, във Венеция това, във Венеция онова — породиха дружна неприязън. Като много хора, които имат малко да кажат, той говореше твърде много, прекъсваше невъзпитано и натрапваше мъдростите си на слушатели, които нямаха желание да ги чуят.