Почти ми дожаля за него, когато Гроув с палаво пламъче в очите взе да го предизвиква като някой глупав бик, като го подмамваше ту на една страна, ту на друга, и го подтикваше към смехотворни изявления, а после го заставяше сам да осъзнае тяхната нелепост. Помня, че нямаше ни една тема на белия свят, по която италианецът да не притежаваше непоколебимо мнение, но нито едно не беше вярно, нито изведено по логически път. Искрено казано, той ме изненада, защото в представите си го бях виждал съвсем друг. Трудно бе да се повярва, че такъв човек може да бъде нещо различно освен палячо, неспособен да причини зло на нито една жива душа, освен ако не я умори от досада или с отровните изпарения на парфюма си.
Само един път се поотпусна и за кратък миг проникнах зад маската му, при което всичките ми подозрения се върнаха с пълна сила. Стана ми ясно, че почти бе успял да обезоръжи следящите го бдително. Не бях подготвен за такова нещо, макар че не биваше да избързвам с презрението си, след като онзи търговец, който лежеше в затвора „Флийт“, ме бе предупредил. Казал ми беше как се е удивил от невероятната почит, с която се е ползвал сред закалените в битки войници в Кандия, а аз за малко да се поддам на заблудата.
Ала само до тази минута, когато единствен път през цялата вечер Кола остана извън центъра на вниманието заради избухналия спор между Гроув и Томас Кен. Защото Кола беше от онези актьори, които се разхождат важно по сцената и разцъфтяват под вниманието на публиката. Докато очите на зрителите са устремени към тях, те са всичко онова, за което се представят, и съумяват да убедят събралите се, че пред тях е крал Хари в навечерието на битката при Азенкур или датският принц в своя замък. Но вгледайте се, когато говори друг, а те се оказват в сянка: ще видите как пламъкът в очите им угасва, как отново се превръщат в актьори и надяват отново маската си едва когато дойде редът им за реплика.
Кола бе точно такъв. Когато Кен и Гроув приключиха с размяната на библейски цитати и Кен излезе, приведен под тежестта на осъзнатото си поражение — защото изборът за свещеническия пост бе насрочен за следващата седмица и победата на Гроув беше гарантирана, — Кола допусна смъкването на маската, която бе носил така умело. Оказал се за пръв път зад кулисите, той се облегна на стола си, за да се наслади на разиграващата се пред него сцена. Аз единствен го наблюдавах; пререканията между членовете на факултета не ме занимаваха, бях ставал свидетел на твърде много такива. И само аз видях как в очите му се мярна веселост, сякаш бе съвсем наясно за всичко изречено и неизречено в този спор. Играеше си с всички нас, беше уверен в успеха си и в този момент ни подценяваше, както аз първоначално бях подценил него. Той не разбра как в този миг съзрях душата му и дяволския му замисъл, скрит там в очакване да се развихри, докато междувременно приспиваше околните, като ги караше да го мислят за глупак. Аз почерпих сила от това прозрение и благодарих на Бог, че ми даде този знак: сега знаех кой е Кола и как да го победя. Той беше човек, който допускаше грешки, а най-голямата беше неговата самоувереност.
Разговорът с него се оказа тягостен дори за Гроув, но доброто възпитание изискваше да бъде поканен на по чашка, след като вечерята приключи и бе казана благодарствената молитва. Знам, че нещата стояха така, макар Кола да разказва друго. Той твърди, че Гроув го изпратил директно до портите на колежа и така приключил контактът помежду им. Няма как да е вярно, защото вродената учтивост на Гроув не би му позволила да се държи по този начин. Не се съмнявам, че Гроув се е постарал да съкрати визитата на госта си и за да се отърве от него, го е излъгал, че трябва да иде да се види с Престкот. Но ми е невъзможно да повярвам, че вечерта е завършила, както го предава Кола. Още една умишлена лъжа, която открих в неговото повествование, но вече разобличих толкова много такива, че няма смисъл да продължавам с това упражнение.
С увереност мога да твърдя, че според Кола съм щял да се отправя към стаята си и по път да открия отровената бутилка бренди пред стълбите — та за кого би могла да е предназначена, освен за мен, при положение, че на горния етаж освен мен живееше само Гроув, а според предположенията на италианеца той е излязъл? После Кола се е върнал късно вечерта и макар да не е открил изстиналия ми труп, претърсил е стаята ми и е взел не само засеченото от мен писмо, а и онова, което Самюъл Морланд ми даде през 1660 година. Беше зъл план и жестокостта му бе подсилена от това, че в последствие той си мълча и остави момичето Блънди да умре вместо него, защото несъмнено се е сдобил с арсеник в Нидерландия, а излъга безсъвестно, че в неговата фармакопея няма нищо подобно. Чудовищно е човек да си помисли такова нещо, но има хора толкова покварени и безнравствени, че са способни на всякаква измама.