Ала Кола не бе очаквал как действителният обект на кръвожадната му злоба ще се окаже недосегаем за него. Аз отидох да посетя Престкот и макар да ми се наложи да понеса нечувано унижение от това жалко момченце, обидата бе възмездена от полезна информация. Беше студена вечер и се бях облякъл топло за случая. Престкот поне имаше достатъчно приятели, та да не остане без одеяла и дебели дрехи, но щедростта им не бе стигнала дотам, че да му осигурят огън в огнището или нещо повече от най-евтини свещи от свинска лой, които светеха мъждиво, капеха и воняха. Пропуснал бях да си донеса своя, така че разговорът мина в почти пълна тъмнина и по тази причина, както и поради глупавото си великодушие, допуснах той да ми надделее при изненадващото си нападение.
В началото Престкот категорично отказа да ме слуша, ако не го освободя от тежките вериги, които го приковаваха към стената — необходима мярка, както се убедих в последствие.
— Разберете, доктор Уолис, прикован съм така вече от три седмици, съсипаха ме тези вериги. Коленете ми са целите в рани, а дрънченето им при всяко мое движение направо ме побърква. Нима някой очаква да избягам? Че ще прокопая тунел в каменна стена, дебела четири фута, а после ще скоча от височина шейсет фута в рова и ще избягам?
— Няма да ви откача от веригите — отвърнах, — докато не видя поне мъничко съдействие.
— Аз пък няма да ви помагам, ако не получа макар и намек, че ще остана жив след предстоящия процес.
— По този въпрос мога да ви предложа нещичко. Ако отговорите ви бъдат удовлетворителни, тогава ще издействам кралско помилване. Няма да се отървете съвсем на свобода, тъй като причиненото на семейство Комптън е твърде сериозно, но ще ви позволят да заминете в Америка, където да започнете нов живот.
Той изсумтя презрително.
— Това е повече свобода, отколкото ми е потребна. Свобода да ора земята като някой селянин, изтормозен до смърт от бърборенето на пуритани. Свобода да бъда накълцан на парчета от индианци, чиито обичаи не би било зле да пренесем и тук. От тези досадници на всеки разумен човек му идва да грабне брадвата. Благодаря ви, докторе, за голямото великодушие.
— Това е най-многото, което мога да направя за вас — казах, без изобщо да съм сигурен, че дори ще се опитам. Но знаех, че ако му предложа прекалено много, той не би ми повярвал. — Ако се съгласите, ще останете жив и е възможно по-късно, след като заслужите помилване, да ви разрешат да се върнете. Това е единственото ви спасение.
Той се прегърби, седнал върху нара и загърнат с одеяло, и се замисли.
— Добре — промърмори неохотно накрая. — Предполагам, че нямам избор. Поне е по-добре от онова, което ми предложи Лоуър.
— Радвам се, че се вразумихте най-сетне. А сега ми разкажете за господин Кола.
Той ме погледна с неподправено изумление.
— Как ви хрумна да ме разпитвате за него?
— По-добре се радвайте, че ме интересува. Защо дойде при вас?
— Защото е възпитан и любезен джентълмен.
— Не ми губете времето, господин Престкот.
— Наистина не знам какво друго да ви кажа.
— Поиска ли ви той нещо?
— Че какво бих могъл да му дам?
— Нещо, принадлежало на баща ви, може би.
— Например?
— Екземпляр от Ливий.
— Пак ли това? Кажете, докторе, защо тази книга е толкова важна за вас?
— Не е ваша работа.
— В такъв случай не желая да отговоря.
Тогава реших, че няма да навреди да му кажа, след като Престкот бездруго не разполагаше с книгата.
— Тя е ключ към нещо, над което работя. Ако разполагам с нея, ще мога да дешифрирам едни писма. Е, пита ли ви Кола за нея?
— Не.
И Престкот прихна в смях на онова, което му изглеждаше забавна шега за моя сметка. Започнах да губя търпение.
— Самата истина ви говоря, не. Прощавайте, докторе — каза, докато си бършеше очите. — И за да загладя вината си, ще ви разправя всичко, което знам. Господин Кола неотдавна гостуваше у моя опекун и беше в имението, когато нападнаха сър Уилям. Доколкото схващам, без неговата умела намеса сър Уилям би умрял от раните си още същата нощ, а трябва да е наистина сръчен лечител, защото е успял да го зашие много добре. — И той вдигна рамене. — Това е всичко, което мога да разкажа.
— Какво правеше той там?
— Изглежда имат някакви общи търговски дела. Бащата на Кола е търговец, а сър Уилям е началник на артилерийското управление. Единият продава стоки, другият ги купува с пари на правителството. И единият, и другият желаят да получат най-голяма печалба, а в същото време държат да запазят познанството си в тайна, за да не предизвикат гнева на лорд Кларендън. Ето как стоят нещата, доколкото схванах.