Вече знаех. Бях разнищил загадката пласт по пласт и проникнах до сърцевината ѝ. Беше нещо подобно на главоблъсканиците, които математици съставят, за да посрамят съперниците си. Колкото и непостижими да изглеждат, тъй като са специално предвидени да объркват, в центъра им винаги има простота и изкуството на победата е във внимателното обмисляне и спокойния анализ на външните кръгове, докато не бъде достигната средата. Когато армия обсажда замък, изкуството не е да отправиш широка атака по периметъра, а да налучкаш прецизно слабото място, защото винаги има такова. Тогава цялата мощ на нападението може да се съсредоточи именно там, докато противникът поддаде. Кола бе направил грешка, като посети Престкот; аз убедих Престкот да ми разправи всички подробности за познанството им.
И сега почти държах в ръцете си целия заговор, а предишната ми грешка се изясни. Кола не бе дошъл тук да убие краля, както се заблудих. Пристигнал бе да убие лорд-канцлера на Англия.
И все пак не можех да повярвам, че ограниченият сър Уилям Комптън е способен на такова изтънчено коварство, та месеци наред да плете интриги с испанците и да помага на наемен убиец. Както споменах вече, аз го познавах. Покана за дуел или друга безразсъдна проява бих разбрал. Но не и това. Стигнал бях далеч, но още не беше достатъчно. Зад Комптън трябваше да стои още някой.
Ето защо отново се залових да разпитвам Престкот за всяко име, което сър Уилям или Кола са споменали. Той даде няколко безполезни отговора, а после реши отново да се попазари.
— И тъй, господине — рече и размърда крака, а веригите защракаха в пода, — говорих достатъчно дълго с пълно доверие към вас, но дотук нищо не получих в замяна. Наредете сега да ми свалят оковите, та да мога да се движа из килията като нормален човек.
Бог да ми прости, изпълних молбата му, като не видях в нея вреда и понеже исках да го склоня към по-нататъшно съдействие. Повиках тъмничаря, който свали веригите и ми даде ключа със заръка отново да ги поставя на тръгване. Това ми струваше шест шилинга.
После той излезе от килията и Престкот, както ми се стори, в скръбно мълчание се заслуша как стъпките му отекват по каменното стълбище.
Няма да влизам в подробности за унижението, което претърпях от ръцете на безумеца, когато всички външни звуци утихнаха. Престкот притежаваше коварната съобразителност на отчаян до крайност човек, а аз бях разсеян, тъй като всичките ми мисли бяха насочени към чутото току-що. Младежът приложи насилие — запуши ми устата, върза ми ръцете и ме прикова към нара така плътно, че не можех и да шавна, за да вдигна тревога. Силният гняв ми пречеше да мисля и ме изпълни ярост, когато накрая той приближи лице към моето.
— Не е много приятно, а? — изшептя в ухото ми. — А аз търпях същото седмици наред. Вие сте щастливец, ще останете тук само една нощ. Помнете, че много лесно бих могъл да ви убия, но няма да го сторя.
И това беше. Десет минути той седя преспокойно, сякаш нищо не се бе случило, а като реши, че вече е минало достатъчно време, загърна се в дебелия ми плащ, нахлупи шапката ми, взе моята Библия — семейната Библия, предадена в ръцете ми от баща ми — и се поклони в груба пародия на любезност.
— Желая ви сладки сънища, доктор Уолис — каза. — Надявам се повече да не се срещнем с вас.
След пет минути изоставих опитите да се измъкна от оковите и лежах неподвижно, докато утрото не ми донесе освобождение.
Такъв е Божият промисъл, че добротата Му е най-голяма, когато Неговият съд изглежда най-суров и не е дадено на човека да се съмнява в мъдростта Му, на него е отредено единствено в сляпа вяра да възнася благодарност, задето Той не е изоставил Своя верен слуга. На следващата сутрин стана ясно колко празно и безсмислено е било хленченето ми, когато ми се разкри Неговата доброта в пълна мяра. Твърдя, че Бог е милосърден и обича всички, които вярват в Него, защото как иначе бих могъл да запазя живота си през онази нощ?
Само ангел-хранител, направляван от ръката на всемогъщия Господ Бог, би могъл да ме отдръпне от пропастта и като ме опази, позволи на кралството да избегне голямо бедствие. Не вярвам, че такава милост бе дарена само за спасяването на моя незначителен живот, който в Неговите очи няма повече тежест от прашинка. Ала тъй като постоянно показва милостта Си към своя народ, Той ме избра за инструмент, с който да го защити, и аз със смирение и радост приех този дълг, знаейки, че по Неговата воля ще успея.
Бях освободен скоро след съмване и без бавене отидох право при мировия съдия сър Джон Фулгроув да докладвам за случилото ми се, за да вдигне тревога и да започне издирването на беглеца. В този момент не споменах за интереса си към младежа, но убедих сър Джон да се погрижи той да не бъде убит при залавянето му, ако е възможно. После поех към гостилницата, тъй като да си затворник, е уморително и огладняваш, освен това бях премръзнал до мозъка на костите си.