Едва тогава, дълбоко умислен, се върнах в жилището си в Новия колеж и узнах какви страшни събития са станали там през нощта. Гроув бе умрял вместо мен, а стаята ми бе претършувана и документите ги нямаше.
Беше ми напълно ясно, че авторът на цялото това безобразие е Кола, сякаш го бях видял с очите си как сипва отровата в бутилката. С небивалата си наглост на другия ден се бе върнал в колежа, та да е първият, открил делото на собствените си ръце, и то с какви потресаващи възклицания, с какво стъписване и ужас. Ректорът Удуърд ми разказа как италианецът се опитал да натрапи на колежа идеята, че Гроув е умрял от апоплектичен пристъп, и за да разоблича тази лъжа, помолих Удуърд да възложи на Лоуър огледа на покойния.
То се знае, Лоуър беше поласкан от молбата и се съгласи с готовност. Той оправда моето доверие, тъй като един поглед към трупа на Гроув му стигаше, за да изпадне в недоумение.
— Не бих се решил да кажа, че това е удар — изрече той със съмнение. — Не съм виждал при апоплексия от устата да излиза пяна. Ала посинелите устни и клепачи съвпадат с диагнозата и приятелят ми вероятно е побързал да вземе под внимание само тези симптоми.
— Възможно ли е да е ял нещо? — попита ректорът.
— Вечерял е в трапезарията, нали? Ако храната бе причина, всички да са мъртви. Добре е да огледам стаята му, може би там ще открием нещо.
Ето как Лоуър откри бутилката с утайка на дъното и се върна в апартамента на ректора силно развълнуван, за да обясни какви опити могат да се направят, та да се установи какво е веществото. Удуърд не се интересуваше от подробностите, но аз ги намерих поразителни и тъй като неведнъж бях разговарял с господин Щал, разбрах, че Лоуър е съвсем прав, като предлага да се ползваме от неговите услуги. Оставаше Кола, разбира се, тъй като подобен ход би го накарал да застане нащрек. Затова реших, че прекият път е най-добър, и предложих на Лоуър да привлече италианеца към разследването, за да види дали негови думи или постъпки няма да издадат тайния му замисъл. Лесно можех да уредя незабавното му арестуване, но знаех, че още не съм разгадал тайната докрай. Имах нужда от време и се налагаше Кола да остане на свобода. Макар и да не дадох никакви обяснения, Лоуър долови скритият смисъл в съветите ми.
— Не е възможно да подозирате Кола, нали? — попита. — Знам, че сте получили лоши известия за него, но защо му е да върши подобно престъпление?
Успокоих го, но посочих, че Кола последен е видял доктор Гроув жив и няма как да не възникнат подозрения към него. Само че би било неучтиво пред госта ни да изкажем тези подозрения гласно и помолих доктор Лоуър да не споменава и дума за тях.
— Не бих искал, като се върне у дома си, да се възмущава от нас пред цял свят — казах. — Затова ми се струва разумно той да бъде поканен да присъства на аутопсията. Можете така да подредите нещата, че да се окаже близо до тялото и да го докосне. Така ще видите дали трупът няма да го обвини.
— Нямам основание да вярвам в надеждността на подобна проверка — отвърна Лоуър.
— Аз също. Но това е препоръчвана процедура при разследване и се е използвала поколения наред. Много от най-прочутите адвокати я признават за полезна част от следствието. Ако от трупа потече кръв, ще получим потвърждение. Ако ли не, ще бъде наполовина очистен от подозрения. Само не допускайте да заподозре, че е подложен на такова изпитание.
Десета глава
Няма да повтарям вече казаното от други или да преразказвам събития, на които сам не съм бил свидетел. Всичко, което описвам, видях със собствените си очи или го узнах от думите на хора с безукорна репутация. Кола не се досещаше за падналите върху него подозрения, така че не е имал причина да изопачи разказа за вечерта, когато с Лоуър и Лок са разрязали трупа на доктор Гроув в кухнята на ректора Удуърд. Поради това предполагам, че описанието му е в общи линии достоверно.
Лоуър ми съобщи как е подредил нещата така, че Кола да застане до тялото, преди да бъде направен първия разрез, и ясно видял как душата на мъртвеца не е призовала към отмъщение и не е обвинила убиеца си. Дали това означава, че подобни проверки са безполезни, или трябва да се произнесат съответните молитви, или опитите да се провеждат (както говорят някои) на осветена земя, не се наемам да съдя. За известно време подозренията на Лоуър към човека, когото той смяташе за свой приятел, се разсеяха, а на мен ми се отвори време да поразмишлявам и за пръв път да разпитам младата Блънди.