На следващия ден я извиках в стаята си под предлог, че искам да поговоря с нея и да реша дали искам да я наема за прислужница, тъй като онези лентяи строителите вече привършваха работата си и скоро отново щях да имам дом, който да назова свой. Тъй като положението ми се бе подобрило спрямо предишната година, решил бях да държа четирима, а не трима слуги, както дотогава, и да отстъпя пред безкрайните молби на досадната ми съпруга да има своя лична прислужница. Това ме изпълни с печал, защото едновременно бях длъжен да помисля за замяна на Матю. Тежестта от загубата помрачаваше душата ми, когато гледах пред мен да се нижат кандидати — мръсни, неграмотни и тъпи отрепки, недостойни да му лъскат и обувките, камо ли да заемат мястото му.
Естествено, не ми и минаваше през ума да взема на работа Сара Блънди, макар по отношение на външно приличие да бях срещал къде по-лоши прислужници. Не съм от мъжете, които ще позволят на добра християнка да наеме френска въртиопашка, та да ѝ реши косата. Напротив, нужно е трудолюбиво, разсъдливо и благочестиво момиче, спретнато и с добро поведение. Такава кандидатка не е лесно да се намери и ако Сара Блънди имаше други родители и вероизповедание, би ми допаднала във всяко отношение.
Преди не я бях срещал лично и с интерес забелязах похвално смиреното ѝ държание и разумните ѝ изказвания. Помня, че дори Кола обръща внимание на тези ѝ черти. Ала и дързостта, за която той пише, не остана скрита задълго, тъй като щом ѝ съобщих откровено, че не възнамерявам да я взема на работа, тя вирна брадичка и в очите ѝ проблесна предизвикателство.
— Значи напразно ми изгубихте времето, като ме повикахте тук — каза.
— Мога да разполагам с времето ти както ми е угодно. Няма да търпя нахалство. Ще отговориш на въпросите ми, иначе те очакват сериозни неприятности. Прекрасно ми е известно коя си и откъде си.
Животът ѝ ни най-малко не ме интересуваше. Ако тя съумееше да подлъже някой наивник, който не е наясно за произхода ѝ, какво ме беше грижа мен? Но аз бях наясно, че никой не би я взел за жена доброволно, ако миналото ѝ станеше известно, защото тогава бракът би станал предмет на всеобщо порицание. Чрез такава заплаха можех да я принудя към подчинение.
— Ако не се лъжа, неотдавна си прибягнала до услугите на италиански лекар заради майка си. Човек с високо звание в неговата професия. Мога ли да попитам как му плащаш?
Тя пламна и наведе глава при това обвинение.
— Странно е да ти предложи тъй великодушно безплатните си услуги. Малцина английски лекари биха се отнесли дотолкова лекомислено с времето и уменията си.
— Господин Кола е добър и благороден джентълмен — промълви тя. — Не парите са му на ума.
— О, сигурно.
— Истина е — изрече тя по-настойчиво. — Веднага му изясних откровено, че не мога да му платя.
— Не и с пари във всеки случай. И все пак той не жали усилия за лечението на майка ти.
— Смятам, че просто е добър християнин.
— Той с папист.
— Добри християни се срещат навсякъде. Познавам къде по-жестоки и немилосърдни хора, принадлежащи към англиканската църква.
— Дръж си езика. Не ме интересува мнението ти. Какво иска той от теб и от майка ти?
— Нищо, доколкото ми е известно. Иска да излекува майка ми. А на мен повече не ми трябва. Вчера той и доктор Лоуър проведоха удивително чуждестранно лечение, което им причини немалко усилия.
— И подейства ли то?
— Майка ми е жива, слава на Бог, и се моля да се подобри.
— Амин. Но да се върнем на въпроса ми и този път не увъртай. На кого си доставяла пратки от негово име? При кого си ходила? С бележки? С писма? Все някой трябва да му носи посланията, тъй като по пощата той не праща нищо.
Тя поклати глава.
— На никого.
— Не ме ядосвай.
— Нямам желание да ви ядосвам. Казвам истината.
— Отричаш ли, че си ходила в Абингдън — погледнах в тетрадката със записките ми — миналата сряда, в петъка преди това, а още по-рано в понеделник? Отишла си пеша до Бедфорд и си останала там до вторник? И докато си била в града, си посетила молитвена сбирка на Тидмарш?
Тя не отговори, но видях, че е стъписана, задето знам всичко това.
— Какво прави там? Какви съобщения отнесе? С кого се срещна?
— С никого.
— Преди две седмици при теб е дошъл ирландец на име Грейторекс. Какво искаше?