Кимнах неохотно. Все още не си обяснявах как Кола узна за Матю толкова бързо. Налице беше и друга възможност, но толкова ужасна, че не ми се и помисляше за нея: Бенет да е предал на някого сведенията и евентуално сам да е замесен в заговора срещу Кларендън.
Търлоу се облегна на креслото замислен и седеше така неподвижно, че по едно време се уплаших, че може да е задрямал, стоплен от камината. Може би умът му не бе като едно време и старецът вече не бе способен да се занимава с държавни дела.
Само че грешах. Накрая той отвори очи и кимна сам на себе си.
— Аз бих се усъмнил, че е замесен, ако това ви тревожи — каза.
— Има ли нещо, което ви подсказва такъв извод?
— Не. Познавам го по-малко от вас. Изхождам просто от характера. Господин Бенет е много способен човек. Това е известно на всички и най-вече на краля. При всичките му недостатъци той не е от владетелите, които се ограждат с глупци, в това отношение не прилича на баща си. Господин Бенет ще оглави правителството, когато Кларендън си тръгне, което той скоро ще бъде принуден да стори. Властта е на една ръка разстояние от господин Бенет, от него се иска само да почака и желаните плодове сами ще паднат в ръцете му. Защо му е тогава да се впуска в безумни интриги, които с нищо няма да подобрят изгледите му за бъдещето. Нима би изложил на риск всичко, когато с търпение по-скоро ще се добере до осъществяване на желанията си? Би било неприсъщо за него.
— Радвам се, че мислите така.
— Но за този заговор непременно съдейства някой в Англия, тук сте прав. Знаете ли кой е той?
Безпомощно вдигнах рамене.
— Може да се окаже кой да е от десетина души. Враговете на краля са много — по смислени или безумни причини. Известно ви е не по-зле, отколкото на мен. Нападали са го чрез памфлети и лице в лице в камарата на лордовете и в камарата на общините, чрез семейството и приятелите му. Според мен е само въпрос на време да се направи срещу него опит за физическо покушение. И този момент може да дойде скоро.
— Това би сторил безразсъден човек — посочи Търлоу, — защото, колкото и добър войник да е този ваш венецианец, винаги е налице вероятност да не улучи и да бъде заловен. А възможно е също да го държат като резерв, ако всички останали опити срещу лорд Кларендън не успеят.
— И какви са те? — попитах, като почувствах, че Търлоу отново ме учи, както бе наставлявал цяло поколение слуги на държавата. — Откъде ви е известно това?
— Държа си очите и ушите отворени — усмихна се Търлоу. — Което съветвам да правите и вие, докторе.
— Чули сте и за друг заговор?
— Възможно е. Явно враговете на Кларендън се опитват да го отслабят, като го представят за съучастник в измяна. По-конкретно в тази на Джон Мордаунт, който издаде пред мен готвеното въстание през 1659 година. За тази цел възнамеряват да използват Джак Престкот, сина на човека, върху когото падна вината за това недостойно деяние.
— Мордаунт? — промълвих недоверчиво. — Сериозно ли говорите?
— Напълно сериозно. Малко преди Кромуел да умре, имах среща с него на четири очи, на която той предначерта собствената си смърт, уви, твърде близка. Вече едва ходеше заради болестта и тежкото лечение, което му прилагаха. Ясно му беше, че му остава съвсем малко време, но приемаше смело съдбата си и искаше само да уреди земните си дела, преди Бог да го призове при Себе си.
— Даде ми инструкции как да действам, уверен, че разпорежданията му ще бъдат изпълнени, дори когато вече не е сред живите. Каза, че титлата лорд-протектор временно ще премине към сина му Ричард, а това би спечелило необходимото време да се приключат преговорите с Чарлс как най-добре да се осъществи реставрацията на монархията. На краля трябваше да бъде позволено да се върне едва тогава, когато вече ще е обвързан от много вериги, за да ограничат действията му и да не му позволят да действа в духа на баща си.
— Естествено, това трябваше да се пази в най-строга тайна: не се водеха бележки, не се разменяха писма, нито дума не биваше да излезе отвъд тесния кръг хора, посветени в преговорите.
— Всичко изпълних дословно, защото той беше прав: единствен Кромуел можеше да предотврати гражданска война, а щом си идеше, тя отново щеше да пламне, ако не бъдеше обединена разцепената страна. Англичаните по природа са монархисти и обичат подчинението повече от свободата. Беше невероятно трудно, защото, узнаеха ли фанатиците от двете страни за преговорите, всичко щеше да се разсипе на прах. И въпреки това те за малко не взеха наново властта, а мен временно ме свалиха от поста ми. Но аз и тогава поддържах преговорите, на които Джон Мордаунт беше представител на Негово Величество. Едно от условията, то се знае, беше на всички планове и заговори с цел въстание да се сложи край. Ако самите роялисти не можеха да ги предотвратят, длъжни бяха да ни предоставят достатъчно сведения, та да ги разгромим. Ето защо Мордаунт ни съобщаваше всички подробности по подготовката на въстанието от 1659 година, което потушихме без излишни жертви от двете страни.