Единадесета глава
В тази нощ се молих за наставление свише, но не получих нито помощ, нито утеха; бях напълно сам, изоставен на собствените си колебания. Едва ли можех да допусна, че Търлоу не би се намесил, без да има свои мотиви за това, но не знаех какви може да бъдат те. Естествено, не би се посвенил да ме измами, ако сметнеше за необходимо. Малко средства му бяха останали на разположение и очаквах със сигурност да ги използва докрай.
Разбирах, че не бива да пренебрегвам нито един от възможните пътища на действие, и на следващия ден разговарях с мировия съдия, който незабавно постави Сара Блънди под арест. Тъй като вече бе разпитвана, несъмнено бе уплашена и аз нямах желание бягството ѝ да провали сделката ми. Ако беше избягала, щяха да се намерят достатъчно желаещи да ѝ дадат убежище и надали щях да успея да я открия някога.
По това време Кола замина на лекарска обиколка с Лоуър. Като узнах за това, побеснях, защото се уплаших да не би пътуването му да е последната стъпка в престъпния му замисъл, но господин Бойл ме успокои с писмо от Лондон, в което съобщи, че лорд-канцлерът не възнамерява да пътува до имението си поне още няколко седмици. Преследващият ме кошмар — подготвена засада на лондонския път, изпочупени карети и всичката вина хвърлена на старите войници на Кромуел, превърнали се в бандити по пътищата — ме напусна, когато ми стана ясно, че Кола просто си уплътнява времето, докато чака. Нищо чудно Търлоу да беше прав и Кола да бе пристигнал в Англия, за да влезе в играта едва когато всички останали опити за сваляне на Кларендън претърпяха неуспех.
Нещо повече, дори се радвах, че можех да си отдъхна за малко след това известие, тъй като ми предстоеше извънредно важно решение и бях готов да поема път, който щеше да доведе или до пълния ми провал, или до свалянето от власт на един от великите хора в страната, а към такова нещо не се пристъпва с леко сърце.
Ето защо в тази спокойна седмица, когато Кола обхождаше графството (доколкото схващам, тук повествованието му отново отговаря на истината, защото Лоуър ми разказа как се е трудил усърдно да облекчи болежките на страдащите), аз обмислих всички възможности пред себе си, преразгледах наличните улики и те всички сочеха, че заключенията ми колко опасен е Кола са верни. Не намерих грешка в тях и се съмнявам, че някой друг би открил такава: просто никой невинен човек не би се държал по този гузен начин. Освен това отново се заех със Сара Блънди с надеждата да я убедя да ми обясни интереса на Кола към нейното семейство, та евентуално да се избавя от унижението да се поддам на прищевките на полупобъркан юноша, какъвто беше Джак Престкот.
Доведоха ми я в неголямо помещение, обикновено заемано от началника на затвора. Престоят в ареста не я беше променил особено на вид, а както се убедих, не беше и укротил дързостта ѝ.
— Имала си време да размислиш над предишния ни разговор. Намирам се в положение да ти помогна, стига ти да ми позволиш да го сторя.
— Не съм убила доктор Гроув.
— Знам това. Но други мислят, че си го убила, и ще умреш, ако не ти помогна.
— След като знаете, че съм невинна, така или иначе сте длъжен да ми помогнете. Вие сте свещеник.
— Може и да си права. Но ти си вярна поданичка на Негово Величество, а отказа да ми помогнеш, когато те помолих за нещо съвсем дребно.
— Не съм отказала. Не знам онова, което искате да чуете.
— Заплашва те обесване, а сякаш не желаеш да избегнеш тази ужасна участ.
— Ако по волята Божия ми е съдено да умра, така да бъде. Ако ли не, ще бъда пощадена.
— Бог очаква от нас сами да се стараем да се защитим. Чуй, момиче. Не искам от теб нещо толкова ужасно. Неволно си се оказала въвлечена във възможно най-злодейски заговор. Ако ми окажеш съдействие, ще получиш не само свободата си, а и награда в добавка.
— Какъв заговор?
— Нямам намерение да те посвещавам в това.
Тя не отговори нищо.
— Ти каза — подсетих я, — че благодетелят ти господин Кола е разговарял с майка ти. Какво са си приказвали? За какво я е питал? Ти каза, че ще узнаеш.
— Тя е твърде болна, за да я разпитвам. Каза само, че господин Кола винаги се държал много любезно с нея и я слушал с голямо внимание, когато ѝ се приискало да говори. Самият той почти нищо не казвал.