Поклатих нервно глава.
— Слушай, глупаво момиче — почти креснах към нея, — този човек е дошъл да извърши ужасно престъпление. И първото, което прави с пристигането си, е да влезе в контакт с вас. Ако не му помагаш, защо ще го прави?
— Не знам. Известно ми е само, че майка ми е болна, а той ѝ помогна. Никой друг не се притече на помощ и ако не беше неговото великодушие, тя щеше да умре. Повече нито знам, нито искам да знам. — После ме погледна право в очите и продължи: — Твърдите, че той е престъпник. Не се съмнявам, че имате основателни причини да го мислите. Но аз не съм го виждала да се държи другояче освен с кротост и учтивост, може би по-големи, отколкото заслужавах. Ако ще да е престъпник и папист, аз такъв го виждам.
Заявявам тук, че наистина исках да я спася, стига да можех, стига тя да ми го позволеше. С цялото си сърце желаех да се пречупи и да каже каквото знае. В случай на успех с нея необходимостта от показанията на Джак Престкот щеше да отпадне и можех да откажа сделката с него. Притисках я повече и по-дълго, отколкото съм го правил с всеки друг, но тя не се предаде.
— Онази вечер не си била в Новия колеж, нито си била у дома си да се грижиш за майка си. Изпълнявала си поръчки на Кола. Кажи ми къде беше и с кого приказва. Отговори по какви задачи те прати той в Абингдън, Байчестър и Бърфорд. По този начин ще обориш обвиненията срещу себе си и едновременно с това ще си спечелиш помощта ми.
Тя вдигна глава към мен с познатото предизвикателство.
— Не зная нищо, което може да ви бъде полезно. Не знам защо е тук господин Кола, нито защо помага на майка ми, ако не го прави от християнско милосърдие.
— Ти си предавала негови съобщения.
— Не съм.
— Занесла си такова в нощта, когато е умрял Гроув.
— Не съм.
— Къде беше тогава? Установих, че не си била при майка си, както ти е диктувал дългът.
— Няма да ви кажа. Но Бог ми е свидетел, че нищо лошо не съм сторила.
— Бог няма да дойде да свидетелства на делото ти — процедих и я пратих обратно в килията ѝ.
Бях в мрачно настроение. В този момент разбрах, че ще приема уговорката с Престкот. Бог да ми прости, дадох на това момиче всички възможности да се спаси, а тя сама се отказа от живота си.
На другия ден получих по куриер писмо от господин Търлоу. Цитирам го тук като показания от очевидец на събития, на които не съм присъствал.
Имам честта и удоволствието да ви известя за неотдавнашно развитие на нещата, което трябва да узнаете незабавно, тъй като се налага да действате без отлагане, иначе възможността ще бъде пропусната. Италианският джентълмен, от когото се интересувате, беше в нашето селище и макар че отново отпътува заедно с господин Лоуър (предполагам, че се връщат в Оксфорд), успя здраво да наплаши господин Престкот: разказите за безпощадността на Кола силно поразиха младежа и той е много загрижен с какви намерения е пристигнал тук въпросният господин.
От любопитство, както и с надежда да разкрия плановете му, беседвах с него дълго време и младият човек ми се видя представителен и приятен. Това впечатление все пак не ме спря да взема предпазни мерки, за да се защитя от евентуално негово нападение. Но такова нямаше и аз се осмелих да му съобщя за ареста на Сара Блънди, та да се върне в Оксфорд без страх, ако го измъчват някакви опасения.
Надявам се това да ви удовлетворява. Докато Кола и Престкот разговаряха, позволих си да се срещна с доктор Лоуър и му внуших да има грижата Кола да не се изплъзне незабелязан. Докторът беше извънредно разтревожен и дори разгневен, че е бил излъган, но в края на краищата отстъпи на увещанията ми да не дава на италианския си спътник повод за подозрения. Ала той е твърде прозрачен в чувствата си и не съм напълно уверен, че подобен подвиг му е по силите.
Прекарах повечето от нощта да се терзая в нерешителност, преди да стигна до очевидния извод. Престкот искаше висока цена и душата му щеше да гори в ада заради това. Ала беше цена, с която не можех да се пазаря. Нужни ми бяха тези показания, нужно ми бе да знам кой стоеше зад заговора срещу Кларендън. Надявам се от повествованието ми да личи какви огромни усилия полагах. Поне в три случая сторих всичко възможно да намеря изход от затруднителното положение. Повече от седмица се въздържах от действия и рискувах много с това си бавене. С мъка на сърце реших, че не мога да протакам повече.